Читать «Пир за врани» онлайн - страница 379

— Може да не съм виждала камила — казваше им, — но познавам камилска путка само като ми замирише.

Понякога, много рядко, това можеше да ядоса някого, но стигнеше ли се до това, тя си имаше тънкия нож. Пазеше си го много остър, а и знаеше как да борави с него. Рого Червения й беше показал един следобед на Щастливия пристан, докато чакаше Лана да се освободи. Научи я как да го крие в ръкава си и да го хлъзга бързо навън, щом й потрябва, и как да среже кесия толкова гладко и бързо, че монетите да се изсипят, преди собственикът им да усети липсата. Беше добре да се знае, в това и милият човек се съгласи — особено нощем, когато се развихреха уличните разбойници и плъховете от покривите.

Кет и приятели си беше намерила по кейовете: хамали и глумци, въжари и кърпачи на платна, кръчмари, продавачи на ейл, хлебари и просяци, и курви. Купуваха си от нея миди и стриди, разправяха й верни неща за Браавос и лъжи за своя живот и се смееха как говори, щом се опиташе да им заговори на браавошки. Никога не си позволяваше това да я притесни. Само им показваше кукиш и им казваше на всички, че са камилски путки, а те почваха да реват от смях. Гилоро Дотари я научи на петдесет песни, а брат му Гилемо й показа най-добрите места за лов на змиорки. Глумците от „Кораба“ и показаха стойката на героя и я научиха на речи от „Песента за Ройн“, „Двете жени на Завоевателя“ и „Похотливата дама на търговеца“. Куил, дребният мъж с тъжните очи, който измисляше всички мръсни фарсове за „Кораба“, предложи да я научи как да целува като жена, но Таганаро го фрасна с една треска в лицето и сложи край на това. Косомо Факира я научи на хитрини с ловка ръка. Той можеше да гълта мишки и да ги вади от ушите й.

— Магия е — казваше й.

— Не е — отвръщаше Кет. — Мишката беше в ръкава ти през цялото време. Видях я как мърдаше.

„Миди, раци, стриди“ — бяха вълшебните думи на Кет и като всички вълшебни думи, можеха да я отведат почти навсякъде. Качвала се беше на кораби от Лис и Староград, и от Пристана на Ибен, и беше продавала стриди на самата палуба. В някои дни подкарваше количката си покрай кулите на могъщите да предложи сварени миди на стражите при портите им. Веднъж се качи да си продава улова на стъпалата на Двореца на Истината, а когато друг продавач се опита да я прогони, му обърна количката и стридите му се разпиляха по калдъръма. Митничари си купуваха от нея и веслари от Удавения град, чиито хлътнали куполи и кули надничаха над зелените води на лагуната. Веднъж, когато Брея се задържа в леглото заради лунната си кръв, Кет подкара количката си из Пурпурния пристан да продава раци и стриди на гребците от баржата за удоволствие на Морския господар, покрита от носа до кърмата с усмихнати лица. В други дни тръгваше покрай сладководната река до Лунното езеро. Продаваше на надути улични разбойници, натруфени в пъстроцветен сатен, и на тъмничари и юстициари в наметала в убитокафяво и сиво. Но винаги се връщаше в Пристана на Рагман.