Читать «Пир за врани» онлайн - страница 38

— Ваше величество — каза Късо ухо, — този твърди, че е майстер. Мъжът се поклони ниско.

— С какво бих могъл да услужа на ваше величество?

Лицето му беше смътно познато, но Церсей не можа да го свърже с име. „Стар, но не колкото Пицел. У този все още има някаква сила“. Беше висок, макар и леко изгърбен, с бръчици около дръзките сини очи. „Вратът му е гол“.

— Не носиш майстерска верига.

— Отнеха ми я. Казвам се Кибърн, с позволение на ваше величество. Аз лекувах ръката на брат ви.

— Чукана, искаш да кажеш. — Сега си го спомни. Беше дошъл с Джайм от Харънхъл.

— Вярно, не можах да спася пръстите на сир Джайм. Но изкуство-то ми спаси ръката му до рамото, може би и живота му. Цитаделата ми отне веригата, но знанията ми не можеха да ми отнемат.

— Може да свърши работа — реши тя. — Провалиш ли ме, ще изгубиш повече от верига, обещавам ти. Извади стрелата от корема на баща ми и го приготви за мълчаливите сестри.

— Както заповядате, ваше величество. — Кибърн отиде до леглото, спря се и погледна през рамо. — А какво да направя с момичето?

— Момиче ли? — Церсей бе пропуснала да погледне второто тяло.

Отиде до леглото, дръпна настрана купчината окървавени завивки и я видя: гола, студена, розова… освен лицето, което бе почерняло като на Джоф на сватбения му пир. Верижка от свързани златни ръце се беше впила в гърлото й, усукана толкова силно, че беше разкъсала кожата. Церсей изсъска като ядосана котка.

— Какво търси тя тук?

— Намерихме я тук, ваше величество — каза Късо ухо. — Курвата на Дяволчето е. — Сякаш това обясняваше защо е тук.

„Милорд баща ми не се занимаваше с курви — помисли тя. — След като майка умря, не е докосвал жена“. Изгледа гвардееца смразяващо.

— Това не е… когато умрял бащата на лорд Тивин, той се върнал в Скалата на Кастърли и заварил… жена от този сорт… накичена с накитите на милейди майка му, облякла една от нейните рокли. Свалил й ги всичките. Два дни и две нощи обикаляла гола по улиците на Ланиспорт и признавала на всеки срещнат, че е крадла и блудница. Така се отнасяше лорд Тивин Ланистър с курвите. Той никога… тази жена е била тука по друга причина, не за…

— Може би Негово височество я е разпитвал за господарката й — предположи Кибърн. — Санса Старк е изчезнала в нощта, в която беше убит кралят, както чух.

— Точно така е. — Церсей жадно се вкопчи в предположението. — Разпитвал я е, разбира се. Не може да има съмнение. — Виждаше в ума си хилещия се Тирион, устата му, изкривена в маймунска усмивка под безформената развалина на мястото на носа. „И какъв по-добър начин да я разпитва, освен гола, с хубаво разкрачени крака? — шепнеше в ума й джуджето. — Точно така обичам да я разпитвам и аз.“

Кралицата се обърна. „Няма да я гледам“. Изведнъж се оказа непоносимо дори да стои в една и съща стая с мъртвата. Мина покрай Кибърн и излезе в коридора.

При сир Озмунд бяха дошли братята му Озни и Осфрид.