Читать «Пир за врани» онлайн - страница 37

Открай време се говореше за тайни проходи в Червената цитаде-ла. Разправяха, че Мегор Жестокия убил хората, построили замъка, за да се запази тайната за тях. „Колко други спални имат тайни врати?“ Изведнъж й се привидя Тирион, как изпълзява иззад някой гоблен в спалнята на Томен, с нож в ръка. „Томен го пазят добре“, каза си. Но лорд Тивин също го бяха пазили добре.

В първия миг не можа да познае мъртвеца. Имаше коса като на баща й, да, но това беше друг мъж, по-дребен мъж и много по-стар. Спалният му халат беше надигнат около гърдите и от кръста надолу беше гол. Желязната стрела го беше улучила в слабините, между пъпа и мъжеството му, беше се забила толкова дълбоко, че се виждаха само перцата. Срамните му косми бяха твърди от засъхналата кръв. Друга кръв се съсирваше на пъпа.

Миризмата му я накара да сбърчи нос.

— Извадете тази стрела! — заповяда тя. — Това е Кралската ръка! „Й моят баща. Моя лорд баща. Трябва ли да запищя и да заскубя косите си?“ Казваха, че Кейтлин Старк издрала лицето си на кървави ивици, когато Фрей убиха прескъпия й Роб. „Би ли ти харесало това, татко? — искаше й се да го попита. — Или би предпочел да съм силна? Ти плака ли за своя баща?“ Дядо й бе умрял, когато беше само на годинка, но тя знаеше историята. Лорд Титос надебелял много и сърцето му се пръснало, докато изкачвал стъпалата до метресата си. Баща й бил в Кралски чертог, на служба като Ръка на Лудия крал. Лорд Тивин често ходеше в Кралски чертог, докато двамата с Джайм бяха млади. И да беше плакал, когато са му донесли вестта за смъртта на баща му, бил е някъде, където никой не е могъл да види сълзите му.

Усети, че е забила нокти в дланите си.

— Как можахте да го оставите така? Моят баща беше Ръката на трима крале, един от най-великите мъже, крачили някога в Седемте кралства. Камбаните трябва да звънят за него, както звъняха за Робърт. Трябва да бъде изкъпан и облечен както подобава на сана му, в хермелин и злато, и пурпурни коприни. Къде е Пицел? Къде е Пицел?! — Обърна се към стражите. — Пикънс, доведи Великия майстер Пицел. Той трябва да се погрижи за лорд Тивин.

— Той го видя, ваше величество — отвърна Пикънс. — Дойде, видя го и отиде да повика сестрите на мълчанието.

„Извикали са ме последна“. Това я ядоса толкова, че остана без думи. „А Пицел бяга да съобщи, вместо да си оцапа меките сбръчкани ръце. Този човек е безполезен“.

— Намерете майстер Балабар — заповяда тя. — Намерете майстер Френкен. Който и да е. — Пикънс и Късото ухо се разтичаха да изпълнят заповедтта. — Брат ми къде е?

— Долу в тунела. Има шахта, с железни скоби, набити в камъка. Сир Джайм слезе да види колко дълбоко стига.

„Той е само с една ръка — искаше й се да им изкрещи. — Някой от вас трябваше да отиде. Не е негова работа да слиза и да се катери по стълби. Убийците на баща ми може да са долу, да го чакат“. Близнакът й винаги беше твърде припрян и изглежда, дори загубването на ръката не го беше научило на предпазливост. Тъкмо се канеше да заповяда на стражите да слязат след него и да го върнат, когато Пикънс и Късо ухо се върнаха с някакъв сивокос мъж.