Читать «Пир за врани» онлайн - страница 364
Джордж Мартин
— Хайде стига — засмя се Джайм. — Остави го на мира. — Пия им загряваше вино с подправки, бъркаше котлето с лъжица. — Трябва да знам какво мога да очаквам в Речен пад.
Братовчед му сви рамене.
— Обсадата се протака. Черната риба си клечи в замъка, ние клечим отвън. Адски досадно, ако искаш истината. — Сир Давен се настани в едно от походните столчета. — Тъли трябваше някой излаз да направи, да ни напомни, че сме във война. Да беше така любезен и няколко Фрей да поизколи. Риман например, като за начало. Този почти не изтрезнява. А, и Едвин. Не е толкова задръстен като баща си, но ще се пръсне от омраза като цирей, пълен с гной. А и нашият сир Емон… не,
— Това вино стопли ли се вече? — попита Джайм Пия.
— Да, милорд. — Момичето покри устата си с ръка, щом заговори. Пек им поднесе виното на златен поднос. Сир Давен смъкна ръкавиците си и си взе чаша.
— Благодаря, момче. А ти кой си?
— Джосмин Пекълдън, ваше благородие.
— Пек беше герой на Черна вода — каза Джайм. — Уби двама рицари и плени други двама.
— Явно си по-опасен, отколкото изглеждаш, младеж. Това брада ли е, или си забравил да си измиеш лицето? Жената на Станис Баратеон има по-дебел мустак от твоя. На колко си години?
— Петнайсет, сир.
Сир Давен изсумтя.
— Знаеш ли кое им е най-хубавото на героите, Джайм? Всички умират млади и оставят повече жени за нас, другите. — Подхвърли празната чаша на скуайъра. — Напълни ми я пак догоре и ще те нарека и аз герой. Ожаднял съм.
Джайм вдигна своята с лявата ръка и отпи глътка. Топлината се плъзна в гърдите му.
— Спомена за Фрей, дето искаш да умрат. Риман, Едвин, Емон…
— И Уолдър Реките — отвърна Давен. — Кучият му син. Мрази това, че е копеле, и мрази всички, които не са. Сир Первин изглежда свестен обаче, него може и да пощадим. Жените също. Чувам, че ще ме женят за някоя от тях. Баща ти можеше поне да се посъветва с мен за този брак, между другото. Моят баща нещо се договаряше с Пакстър Редвин преди Волски брод, знаеш ли? Редвин има дъщеря с хубава зестра…
— Дезмера ли? — Джайм се изсмя. — Да не би да ти харесват лунички?
— Е, ако трябва да избирам между Фрей и лунички… половината котило на лорд Фрей приличат на белки.
— Само половината? Радвай се. Видях жената на Лансел в Дари.
— Ами Портата, богове мили! Не можах да повярвам, че я е взел тази. Какво му е на момчето?
— Станал е набожен. Но изборът не е негов. Майката на лейди Амерей е от Дари. Чичо ни е решил, че ще помогне на Лансел да спечели народа на Дари.
— Как, като ги ебе ли? Знаеш ли защо наричат Ами Портата? Вдига си портикула за всеки рицар, който припари наблизо. Лансел да си намери някой оръжейник да му направи рогат шлем.
— Няма да се наложи. Братовчед ни заминава в Кралски чертог да положи клетва като меч на Върховния септон.
Сир Давен едва ли можеше да изглежда по-изумен дори Джайм да му беше казал, че Лансел е решил да стане шутовска маймуна.