Читать «Пир за врани» онлайн - страница 366

— Замъка сме го обкръжили добре. Сир Риман и Фрей са на север от Повален камък. На юг от Червена вилка е лорд Емон със сир Форли Престър и останалото от старата ти войска, и речните лордове, които минаха на наша страна след Червената сватба. Навъсена пасмина, да ти кажа. За нищо не ги бива, освен да си седят в шатрите и да се мръщят. Моят лагер е между реките, срещу рова и главната порта на Речен пад. Вдигнахме бараж през Червена вилка, под замъка. Манфрид Тиса и Рейнард Тигъра държат отбраната му, тъй че никой да не може да се измъкне с лодка. Дал съм им и мрежи, да ловят риба, с нея се храним.

— Можем ли да принудим замъка да се предаде от глад? Сир Давен поклати глава.

— Черната риба е изгонил всички безполезни гърла и е опоскал околностите. Има запаси да изхрани хора и коне поне за две години.

— А ние как сме с провизиите?

— Докато в реките има риба, няма да измрем от глад, макар че не знам как ще храним конете. Фрей мъкнат храна и фураж от Близнаците, но сир Риман твърди, че нямал достатъчно да дава и на нас, тъй че се налага сами да търсим фураж. Половината хора, които пращам за храна, не се връщат. Някои дезертират. Други ги намираме да зреят по дърветата, с въжета на шиите.

— И ние се натъкнахме на няколко онзи ден. — Намериха ги съгледвачите на Адам Марбранд, увиснали с почернели лица от клоните на една киселица. Телата бяха съблечени до голо и между зъбите на всеки беше тикната киселица. Рани нямаше никой — явно се бяха предали. Силния глиган беше кипнал от яд и се закле люто да отмъсти на всеки, който дръзва да убива воини като прасета сукалчета.

— Може да са били разбойници — отвърна сир Давен, щом Джайм му го разказа. — Или не. Още се навъртат банди северняци наоколо. А и тези лордове на Тризъбеца може да са сгънали коляно, но според мен сърцата им още са… вълчи.

Джайм хвърли поглед към двамата си скуайъри, които се мотаеха край мангала и се преструваха, че не слушат. Луис Пайпър и Гарет Пийдж бяха синове на речни лордове. Бяха започнали да му допадат и щеше да му е противно, ако се наложеше да ги даде на сир Илин.

— Въжетата намекват за Дондарион според мен.

— Твоят Господар на мълнията не е единственият, който може да връзва клуп. Не ме карай да почвам за лорд Берик. Той е ту тук, ту там, навсякъде, но щом пратиш хора след него, се стапя като лятна роса. Речните лордове му помагат, изобщо не се съмнявам в това. Проклет лорд, вярвай ми. Един ден чуеш, че е умрял, на другия ти разправят, че не може да бъде убит. — Сир Давен остави чашата си. — Съгледвачите ми съобщават за огньове нощем по високите места. Смятат, че са сигнални огньове… все едно сме опасани с кръг от наблюдатели. А и в селата се виждат огньове. Някакъв нов бог…

„Стар е“.

— Торос е с Дондарион, дебелият мирски жрец, дето пиеше с Робърт. — Златната му ръка лежеше на масата. Джайм я докосна, загледан в блясъка й на светлината на въглените. — Ще се справим с Дондарион, ако се наложи, но първо е Черната риба. Би трябвало да разбира, че каузата му е безнадеждна. Опита ли се да преговаряш с него?