Читать «Пир за врани» онлайн - страница 363

Изобщо не се беше случило.

Джайм

Дрезгав тръбен ек проряза стихналия синкав вечерен сумрак. Джосмин Пекълдън мигом скочи на крака и грабна оръжейния колан на господаря си.

„Добър инстинкт има момчето“.

— Разбойниците не известяват идването си с тръби — каза му Джайм. — Мечът няма да ми трябва. Това трябва да е братовчед ми, Гарантът на Запада.

Когато излезе от шатрата, ездачите вече слизаха от конете — шепа рицари и четиридесетина конни стрелци и ратници.

— Джайм — ревна косматият Давен Ланистър; беше с позлатена ризница и наметало от лисича кожа. — Толкова измършавял и целият в бяло! И брадат!

— Това ли? Жалка четина пред тази твоя грива, братовчед. — Рошавата брада и рунтавите мустаци на сир Давен се сливаха с бакенбарди, гъсти като жив плет, а те — с буйната жълта растителност по главата, сплъстена от шлема, който тъкмо сваляше. Помежду всичко това се показваше месест нос и две живи очи с цвета на лешник. — Да не би някой разбойник да ти е откраднал бръснача?

— Заклех се да не дам да ми резнат косата, докато не отмъстя за баща си. — Давен Ланистър говореше някак овчедушно за мъж с толкова лъвски вид. — Само че Младия вълк пръв се добра до Карстарк. Лиши ме от възмездието. — Подаде шлема си на един скуайър и прокара пръсти през сплъстената от шлема коса. — Малко повече коса не е зле. Нощите захладняват и малко шума пази топло на лицето. Да, и леля Джена нали все казваше, че брадичката ми била като тухла. — Стисна Джайм за раменете. — Уплаших се за теб след Шепнещия лес. Чух, че вълчището на Старките ти е разпрало гърлото.

— Ля ли горчиви сълзи за мен, братовчед?

— Половината Ланиспорт скърбя. Женската половина. — Очите на сир Давен се спряха на чукана на Джайм. — Значи е вярно. Кучите синове са ти взели десницата.

— Имам си нова. От злато. Голяма работа е да си еднорък. Пия по-малко от страх да не разлея и рядко се чеша по задника в изискано общество.

— Е, да. Ще взема и аз да си я махна моята. — Братовчед му се засмя. — Кейтлин Старк ли ти я взе?

— Варго Хоут. — „Откъде ли се пръкват тези приказки?“

— Кохориканеца? — Сир Давен се изплю. — Това за него и цялата му Храбра дружина. Казах на баща ти да ида да пооскубя фуража, но ми отказа. Някои работи били за лъвове, а събирането на фураж било за кози и кучета.

Думи на самия Тивин, не се съмняваше Джайм; само дето не чу гласа на баща си.

— Да влезем, братовчед. Трябва да поговорим.

Гарет беше запалил мангалите и нажежените въглени изпълваха шатрата с ръждивочервена топлина. Сир Давен смъкна наметалото и го подхвърли на Малкия Лю.

— На Пайпър ли си момче? — изръмжа гостът. — Дребосък ми изглеждаш.

— Люис Пайпър съм, ваше благородие.

— Веднъж скъсах от бой брат ти в едно меле. Тоя завързак се обиди, като го попитах голата женска на щита му да не е сестра му.

— Тя е гербът на дома ни. Нямаме сестра, милорд.

— Колко жалко. Хубави цици има щитът ви. Що за мъж се крие зад гола жена, впрочем? Докато бухах щита на брат ти, се чувствах неудобно като кавалер.