Читать «Пир за врани» онлайн - страница 20

И мършав, блед и треперещ, Ерон Мокра коса се затътри към брега, по-мъдър, отколкото беше, когато нагази в морето. Защото бе намерил отговора в костите си и пътят пред него вече му бе ясен. Нощта бе толкова студена, че тялото му сякаш задимя, докато той крачеше към заслона си, ала в сърцето му гореше огън и сънят този път дойде леко, непрекъсван от писъка на железни панти.

Когато се събуди, денят беше светъл и ветровит. Ерон закуси със супа от миди и водорасли, сварена на огън от плавей. Едва-що бе привършил, и Мерлин слезе от четвъртитата си кула с неколцина стражи.

— Кралят е мъртъв — каза му Мокра коса.

— Тъй е. Дойде птица. А сега — и друга. — Мерлин беше плешив и тантурест, титулуваше се „лорд“ по обичая на зелените земи и бе облечен в кожи и кадифе. — Един гарван ме вика в Пайк, друг — в Десет кули. Вие кракените имате твърде много ръце, ще разкъсате човек. Какво ще кажеш, жрецо? Накъде да пратя корабите си?

Ерон се намръщи.

— Десет кули, казваш? Кой кракен те вика там? — Десет кули беше седалището на владетеля на Харлоу.

— Принцеса Аша. Вдигнала е платната си към дома. Четеца разпраща гарвани, вика всичките й приятели в Харлоу. Казва, че Бейлон искал тя да седне на Престола от Морски камък.

— Удавеният бог ще реши кой да седи на Престола от Морски камък — каза жрецът. — На колене, че да мога да те благословя. — Лорд Мерлин се смъкна на колене, а Ерон отпуши мяха и изля върху плешивото му теме струя морска вода. — Боже, ти, който се удави заради нас, нека Мелдред твоят слуга да се роди отново от морето. Благослови го със сол, благослови го с камък, благослови го със стомана. — Водата потече по мазните бузи на Мерлин и намокри брадата и мантията му от лисича кожа. — Каквото е мъртво, не може никога да умре — довърши Ерон, — но се вдига отново, по-крепко и по-силно. — Но когато Мерлин се вдигна, му каза: — Стой и слушай, че да можеш да разгласиш божието слово.

На три стъпки от края на водата вълните се разбиваха в една огладена гранитна канара. Там застана Ерон Мокра коса, та да могат всичките му ученици да го виждат и да чуят думите, които имаше да каже.

— Ние сме родени от морето и в морето ще се върнем всички — почна той, както го беше правил стотици пъти. — Бурният бог в своя гняв изтръгна Бейлон от замъка му, хвърли го долу и сега той пирува под вълните. — Вдигна ръце. — Железният крал е мъртъв! Но крал ще дойде отново! Че каквото е мъртво, не може никога да умре, а се вдига отново, по-крепко и по-силно!