Читать «Пир за врани» онлайн - страница 18

Лорд Квелон така и не се върна от последното си плаване: в добротата си Удавеният бог го дари със смърт в морето. Върна се лорд Бейлон, с братята си Юрон и Виктарион. И когато чу какво е сполетяло Ури, отсече трите пръста на майстера с кухненски сатър, а жената на баща си от Пайпър накара да му ги зашие. Мехлемите и отварите свършиха за майстера толкова добра работа, колкото и за Ури. Той умря полудял от болки, а скоро след това го последва третата жена на лорд Квелон, след като акушерката извади от утробата й мъртвородена дъщеря. Ерон се беше зарадвал. Тъкмо неговата брадва беше посякла ръката на Ури, докато двамата танцуваха танца на пръстите, както подобава между приятели и братя.

Все още си спомняше годините, последвали смъртта на Ури, със срам. На шестнайсет вече се наричаше „мъж“, но всъщност си беше двукрак мях вино. Пееше, танцуваше (но не и танца на пръстите, никога вече), пускаше шеги и закачки. Свиреше на гайда, жонглираше, яздеше добре и можеше да пие повече от всички Винч и Ботли, и от половината Харлоу също така. Удавеният бог надарява всекиго с нещо и бе надарил дори него; никой не можеше да пикае по-дълго или по-надалече от Ерон Грейджой, и той го доказваше на всеки пир. Веднъж заложи бойния си кораб срещу стадо кози, че може да угаси огъня в камината. И яде козешко цяла година, а бойния си кораб нарече „Златен щорм“, макар че Бейлон се закани да го обеси на мачтата, като чу що за таран е поръчал да поставят на носа.

Накрая „Златен щорм“ потъна край Белия остров по време на първия бунт на Бейлон, прерязан на две от бойната галера „Ярост“, когато Станис Баратеон хвана Виктарион в капана си и съкруши Железния флот. Но богът още не беше приключил с Ерон и го отнесе до брега. Някакви рибари го взеха в плен и го откараха във вериги до Ланиспорт, и останалата част от войната прекара в търбуха на Скалата на Кастърли, но доказа, че кракените могат да пикаят по-далече и по-дълго от лъвовете, глиганите и пилетата.

„Този човек е мъртъв“. Ерон се беше удавил и се беше преродил от морето, бе пророкът на самия бог. Никой смъртен не можеше да го уплаши, не повече, отколкото можеше да го уплаши мракът… нито спомените, костите на душата. „Изскърцването на отваряща се врата, писъкът на ръждясала желязна панта. Юрон се е върнал“. Все едно. Той беше жрецът Мокра коса, възлюблен на бога.

— Ще се стигне ли до война? — попита Грейдон Гудбрадър, щом слънцето огря хълмовете. — Война на брат срещу брат?

— Ако Удавеният бог пожелае. Безбожник не може да седи на Престола от Морски камък.

„Вранското око ще се бие, това е сигурно“. Никоя жена не можеше да го победи, дори и Аша; жените бяха създадени, за да водят битките си в родилното ложе. А Теон, стига да беше жив, беше също толкова безпомощен, нацупено и хилещо се хлапе. В Зимен хребет беше доказал цената си, доколкото я имаше, но Вранско око не беше глупаво момченце. Палубите на кораба на Юрон бяха боядисани в червено, за да скриват по-добре кръвта, от която бяха подгизнали. „Виктарион. Кралят трябва да е Виктарион или бурята ще ни помете всички“.