Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 525
Матю Удринг Стоувър
Това не е единственият момент от записа в Каиновото огледало, който гледам отново и отново; трябва да си призная, че прекарвам голяма част от времето си, преживявайки пак разговорите си с Каин и първата ни среща в Ямата, и цялото останало време, което сме прекарали заедно.
Какъв дар само ми даде той…
Защото това е единственото, недостъпно за моя собствен дар,
И в този смисъл не е много различно от усещането какво е да бъда Император.
9.
Лежах на леглото, в което бе умрял един от владетелите на Анхана, а друг се бе събудил от смъртта, и се взирах смаяно в мъжа, който е виновен и за двете.
— Не разбирам — казах аз. — Защо мен? В това няма никакъв смисъл.
— Все още не си имал достатъчно време, за да го обмислиш — отговори ми с лека усмивка той.
После се върна от прозореца и си придърпа един лакиран стол с висока облегалка откъм масата. Обърна го с облегалката към мен и го възседна, напомняйки ми за миг толкова силно на Томи, че очите ми внезапно се напълниха със сълзи.
— Новият Император не може да е само на хората, вече не — рече той. — Всички трябва да работят заедно. Ти вече си Митондион. Народите ще те следват. Но си роден човек, така че благородниците ще те приемат — неохотно, разбира се, но ще помнят, че бог е на твоя страна.
Каин се наведе напред, сякаш искаше да сподели с мен някаква тайна.
— Работата на Императора ще е да защитава Отвъдие. Ти си роден на Земята. Знаеш срещу какво сме изправени. Едно от нещата, които правят Императора велик владетел, е способността да подбира отговорни, способни и честни хора за ръководене на държавните дела. И кой е по-добър от теб? Кой по-добре от теб може да решава спорове и препирните на провинциалните барони? Кой по-добре от теб може да сключва съюзи? Кой ще работи по-усилено? Кого ще го е грижа повече? Мамка му, Крис — кой е по-добър от теб във
— Но, Хари… — Притискам пръстите си към очите, за да изтрия сълзите. — Но всичко, което върша, се оказва
Каин сви рамене, отхвърляйки възражението ми като неудачно — и може би беше прав.
— Вярно, нещата не се развиват така, както очакваш — или както си се надявал, — но
— Т’Пас… — промърморих аз. — Как е тя?
— Жива е. Отнесе един куршум и сума ти шрапнели на Пътя на боговете, но оцеля. Здрава жена, няма грешка. Но заради цялата тази история леко се чална — сигурно е решила, че в края на краищата аз съм някакъв бог и тя е моят пророк. Така че се е захванала да ми създава църква. Всеки път, когато ѝ кажа да престане, тя свива рамене и ми казва, че уважава желанията ми, но не е