Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 523

— Можеш да спреш дотук, чух достатъчно. Не, благодаря.

Това няма да е някакъв голем, Каин; пак ще си бъдеш ти. Нервната система на твоето ново тяло ще приеме съзнанието ти със същата охота, както това, в което си сега, може би дори с още по-голяма.

— Точно там е работата, че ще е по-добро.

Защо ти е да отхвърляш телесното съвършенство?

— Защото не ти се доверявам, мамка му! — отговаря Каин.

Каин, давам ти думата Си…

— Аха, а ние и двамата знаем колко струва тя — прекъсва го той. — И двамата знаем, че когато тръгнеш да ми създаваш ново тяло и да го усъвършенстваш, няма да се стърпиш да усъвършенстваш и ума ми. Ще махнеш някои от лошите ми навици, които никой не харесва у мен — че ругая твърде много, че се чеша пред хората и така нататък, — и след като започнеш с подобни дреболии, ще продължиш с другите ми лоши навици. Като например този, че от време на време ти сритвам задника.

Прекарват дълго време в мълчание.

Поне ми позволи да поправя краката ти.

— В момента не работят зле.

Състоянието им е несигурно, Каин. Може да съжаляваш, че си отхвърлил това предложение.

— И без това вече съжалявам за доста неща — казва Каин с дълбока въздишка.

В този момент се чувствам поласкан — струва ми се възможно да си мисли, че е сбор от своите белези.

7.

Как тогава мога да изразя Моята благодарност? Как мога да покажа на света колко много те ценя, приятелю Мой?

Тук Каин си поема бавно и дълбоко дъх и произнася с преднамерено безразличие, сякаш не иска да оставя никакво съмнение, че гласът му може да е оцветен от някаква емоция — така съдията се обръща към обвиняемия при обявяване на присъдата:

— Ние не сме приятели.

Каин…

— Не — отсича категорично Каин. — Имах донякъде приятелство някога с човек на име Тан’елкот. Той сега е мъртъв. Ти — дори не знам кой си ти, но не си ми никакъв шибан приятел.

Ти знаеш кой съм — Аз съм това, което ти Ме направи, Каин.

Аз съм Родината.

И съм твой приятел.

— Хубаво, но аз не съм ти приятел. Ти уби жена ми, задник. Ти изтезава дъщеря ми.

И чрез тези престъпления двамата с теб спасихме света.

— Майната му на спасяването на света. Можеш да спасиш десет свята. Можеш да спасиш шибаната Вселена. Това не те оправдава. Не ми пука дали си бог. Някой ден ще се добера до теб.

Бяхме във война, Каин. И двамата се сражавахме за онова, което обичаме най-много.

— И какво от това?

Трябваше да пожертваме по нещо, за да победим общия си враг.

— Така ли? И какво пожертва ти?

Очевидно твоето приятелство.

Каин прекарва дълго време в наблюдаване на ръцете си, като ту ги свива в юмруци, ту отново ги отпуска, преобразувайки ги от инструменти в оръжия и отново в инструменти.