Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 12

Извън Консерваторията всичко щеше да бъде различно. Отвън аз бях Бизнесмен, а той — само Администратор. Достатъчно беше само да подсмръкне в моя посока, и можех да го предам на Социалната полиция за кастово насилие. Само че това нямаше никакво значение тук. Той ме държеше в ръцете си и аз не можех да направя нищо, за да ослабя хватката му.

Започвах да разбирам откъде черпи Хари гнева си.

За момент сякаш почувствах как Хари стои зад мен, до рамото ми, и шепне в ухото ми под какъв именно ъгъл трябва да го ударя с ръба на дланта си в гърлото му, за да раздробя ларинкса му. Тръснах глава да прогоня този образ и си поех дълбоко дъх.

— Искам разрешение да използвам ВП залата — повторих аз.

— Мисля, че това вече е прекалено. Използването на ВП залата без надзор е опасно, а инструктор Хамет…

— Знаете ли — изрекох небрежно, потискайки внезапно появилото се в стомаха ми леко гадене, — баща ми има делови отношения с „Вило Интерконтинентал“.

Тези тънки, характерни за Бизнесмените намеци винаги оставяха лош вкус в устата ми, но аз отчаяно се нуждаех от някаква опора — а двойникът на Хари продължаваше да се спотайва зад рамото ми, шепнейки яростно.

Чандра разбра какво имам предвид, макар и да не го показа с нищо.

— Можете да ми издадете пропуск. Аз ще поема пълната отговорност — казах още по-настойчиво, защото разбирах правилата на тази игра. Чандра трябваше да се прави, че върши каквото е по силите му, за да ми помогне да помогна на Хари, така че после, когато ни провали, да може да клати глава и да стиска устни с невинно съжаление.

Той кимна неохотно.

— Добре. — Извади една карта от слот в бюрото си и обърна настолния си екран към мен. — Това е дубликат на личния ми пропуск. Остави отпечатък от палеца си тук, подпечатай и заявлението ми за отказ от отговорност на дъното на екрана. Всякакви наранявания на някой от вас двамата ще си бъдат изцяло ваша отговорност.

Кимнах.

— Няма да съжалявате.

Той не отговори. Изражението му беше дълбоко скептично.

6.

Хари ме погледна над острието на бокена си — учебен дървен меч, утежнен до три четвърти от масата на сабите в Отвъдие. Сега носеше задължителния минимум броня, както и аз. Бокенът е истинско оръжие и може да убива.

Хари ме нападна без предупреждение, като отби меча ми надолу със своя собствен; когато телата ни влязоха в контакт, един лакът, който дори не забелязах, се вряза в защитната ми маска и ме накара да загубя опора под краката си. Проснах се на земята и бокенът ми се плъзна настрани. Хари стоеше над мен, притиснал върха на дървения си меч към гърдите ми.

— Ти загуби.

Блъснах меча му встрани и ядосано се изправих на крака.

— Мамка му, Хари! Защо трябваше да ме удряш в лицето? Можеше да ми скъсаш шевовете и ти много добре знаеш това. И се очакваше да поработим върху боя с мечове.

Той сви рамене и хвърли бокена си настрани.

— Очаквало се било. А за теб се очакваше да си доста добър в боя в мечовете, поне за стандартите на Кочината. Защо винаги губиш?

— Защото ти винаги мамиш.

За един Бизнесмен това би било смъртна обида. Хари само поклати глава.