Читать «Острието на Тишал» онлайн - страница 11

— Той е в Колежа по Бойна магия, както и ти. Поне започнахте ли да работите по пропуските му в техниките на визуализация? Започнахте ли да работите по влизането му в транс? Не си постигнал нищо.

— Администратор, виждам се с него всеки ден поне за час или два…

— И не правите нищо, което да е полезно за някой от двамата. Или мислиш, че не съм бил сериозен, когато ти казах какво е заложено?

В този момент избухнах.

— Тогава му намерете някой друг! Не съм молил за тази работа, вие ме принудихте да я върша! Правя каквото мога, мамка му!

Лицето ми гореше. Един истински Бизнесмен никога не би изгубил контрол над себе си пред някой от по-нисша каста. Баща ми никога не би го направил. Може би, след като прекарвах толкова време с Хари, бях започнал да прихващам от неговите маниери.

— Не, не! — поклати глава Чандра. — Ти си най-добрият студент по Бойна магия. Ако те заменя с някой друг, Вило ще си помисли, че искам Майкълсън да се провали.

Той се вторачи в мен и аз се прехвърлих в него.

Аз съм Администратор Уилсън Чандра; прекарал съм всичките си повече от шейсет години в служба, а последните петнайсет от тях като ректор на Консерваторията на Студията — длъжност, съпроводена с огромна отговорност и много малко реална власт. Трябва да целувам задниците на всеки Незает, Инвеститор или Бизнесмен само за да мога да премина през парадния вход; трябва да се умилквам на лигавите им протежета, да се унижавам пред Борда на директорите на Студията, да лаская раздутото его на емоционално осакатените бивши Актьори, които сега са в преподавателския състав, и отгоре на всичко това по някакъв начин трябва да произвеждам Актьори, способни не само да оцелеят в Отвъдие, но и да осигуряват на Студията доход, който да оправдава собственото ми съществуване.

Вършех адски добре тази работа през последното десетилетие и половина и какво получавам? Кръвожаден дребен гангстер ми казва кого мога и кого не мога да дипломирам, казва ми как да си върша работата, а сополиво Бизнесменско синче ми реве, че са го накарали да свърши нещо, за което изнеженият му задник не е в настроение.

Облегнах се назад в креслото си, примигвайки под маската си. Сега вече разбирах. Той искаше Хари да се провали — защото това щеше да уязви Вило. И искаше да провали мен, защото бях Бизнесмен по рождение. Това щеше да бъде двоен удар по висшите касти, при това той си мислеше, че ще може да се измъкне безнаказан. Дребнавост и отмъстителност — това бяха остриетата на ножа, който хората от неговата каста държаха винаги насочен към онези по-горе. Каквито и заплахи да беше отправил Вило към семейството му, той не ги възприемаше сериозно, а Хари беше само една пешка, един пул в играта му.

Аз също не бях нищо повече от една пешка. В неговата злоба нямаше нищо лично. Спомних си как за миг бях зърнал някакъв зловещ, безличен глад в очите му — всъщност на Чандра изобщо не му пукаше за мен. Просто бях имал лошия късмет да бъде удобно включването ми в малката му психодрама, целяща отмъщението му към висшите касти.