Читать «Библиотекарите» онлайн - страница 8

През 2009 г. баща ми бил агент на ФБР в Ню Йорк. Започнал да работи по случая на така наречения Убиец на Апокалипсиса. Някакъв човек от Невада изпращал картички на хора в Ню Йорк с датата на смъртта им и всичките девет наистина умрели точно в предречения ден. Никой не можел да разбере какво става, тъй като между жертвите нямало нищо общо и „убийствата“ напълно се различавали едно от друго. Татко ми бил главен разследващ, а майка ми - която по онова време не ми е била майка - била младши агент. Двамата били екип и предполагам, че и до днес си остават такъв.

Случаят изглеждал абсолютно безсмислен и разследването непрекъснато се озовавало в задънени улица. Мама и татко обаче наистина са отракани и успели да установят, че картичките са от един компютърджия на име Марк Шакълтън, който работел в свръхсекретна лаборатория в Зона 51 в Невада. И не само това, ами татко всъщност го познавал, тъй като били съквартиранти през първата година в колежа. През 2009 г. всички смятали, че Зона 51 е някаква база за секретни оръжия или може би място за изучаване на НЛО. Оказва се, че истината е още по-изумителна.

Както днес е известно на всички, Зона 51 е хранилището на прочутата Библиотека на Вектис. През 777 г., на седмия ден от седмия месец, във Вектис в Англия (днес мястото се нарича остров Уайт) се родило бебе, което било седми син на седмия син. Момчето било чудато и непрекъснато пишело списъци с датите на раждане и смърт на хора от цял свят, които никога не било срещало. Някакви монаси от един манастир го взели при себе си и си дали сметка, че онова, което върши то, е чудо. Основали таен орден, който да се грижи за него, и осигурили жени, които да му раждат деца и внуци. През вековете хиляди чудаци като него създали огромна подземна библиотека с над 700 000 книги с датите на раждането и смъртта на всички, които ще живеят до 9 февруари 2027 г.

Никой не знае как са го правели. Някои твърдят, че може би са имат някаква свръхестествена връзка с вселената или с Бог. Предполагам, че никога няма да се разбере. През XIII в. обаче се случило нещо. Най-неочаквано, докато работели върху пергаментите за 9 февруари 2027 г., писарите престанали да пишат имена. Вместо това написали Finis Dierum, което означава „Край на дните " на латински. После всички се самоубили.

След това Библиотеката била запечатана от монасите и никой не знаел за съществуването ѝ, докато не била открита от британски археолози през 1947 г. Уинстън Чърчил предал Библиотеката на американците, които осъзнали, че тя може да се окаже изключително ценна. Американското правителство създало Зона 51 като нейно хранилище и похарчило много време и пари, за да измисли как да използва данните за политически и военни цели. Например, ако знаеш, че петдесет хиляди души с пакистански имена ще умрат в някой конкретен ден, можеш да разработиш сериозен план за реагиране на кризата. В продължение на 50 години никой извън правителството не знаел за Библиотеката. Докато татко ми не научил за нея.