Читать «Библиотекарите» онлайн - страница 15

– Разбрах, че си се преместил при Анди.

Филип кимна.

– Как я карате? Помагате ли в къщата, или просто пърдите нагоре-надолу?

– Бива - начумерено отвърна момчето.

Уил подсмъркна и преглътна сълзите си.

– Съжалявам, че те накарах да преживееш всичко това.

– Няма нищо. Мога ли да сляза долу, за да ползвам нетпена си?

– Няма ли да разкажеш на баща си за наградата? - попита го Нанси.

– Не - отвърна хлапето, докато отстъпваше. - Ти му кажи.

– Филип? - повика Уил след него, но той вече беше изчезнал. - Каква награда?

– В училище им дали за домашно да напишат какво означава за тях девети февруари двайсет и седма. Всички есета участвали в национален конкурс. Филип спечели първото място.

– А стига бе!

– Има го онлайн, татко. Навсякъде - рече Лора.

– И аз го публикувах в моя сайт - добави Грег.

Нанси извади копие от чантата си.

– Ще ти го оставя на нощната масичка - каза тя. - Прочети го, след като си тръгнем. И ти участваш.

– Така ли? - попита Уил и този път се разхълца неудържимо.

4.

Нанси беше във възторг.

– Изглеждаш великолепно! - Уил вече беше преместен в нормално отделение. Бяха го изключили от цялата апаратура, оставиха само малката игла на системата в ръката му.

– Чувствам се по-добре - призна той.

Беше го открила да върви по коридора в долнище на анцуг и поло - правеше обиколка на отделението. От време на време спираше, проверяваше пулса си, изсумтяваше и продължаваше нататък.

– Дишането добре ли е? - попита тя.

Добре беше. Освен това не го болеше нищо освен надупчените и насинени ръце.

Върнаха се обратно в стаята му. Той се настани на стола, а тя се разположи на леглото му.

– Утре ще ми правят изследвания - каза той. - Ако се представя добре, ще ме пратят у дома.

Тя кимна енергично и повтори натъртено:

– У дома.

Той разбра какво има предвид.

– Не мога да понасям Вирджиния. Знаеш как се чувствам там.

– Не мога да те оставя сам.

– Не искам да бъда сам.

– Уил, не мислиш ли, че твоят...

Тя млъкна, сякаш не можеше да произнесе думата „инфаркт“.

– ...Че твоят проблем променя нещата?

– Така е - съгласи се той. - Наистина мисля, че променя нещата. Мисля, че трябва да напуснеш. Това беше нашата повратна точка. Искам двамата с Филип да сте с мен. Тук. Филип може да продължи да учи в Панама Сити. Или изобщо да не ходи на училище, ако питаш мен.

Тя затвори очи в израз на гняв и отчаяние. Уил очакваше да възрази решително, но когато отвори отново очи, Нанси явно се беше овладяла. Заговори с равен тон, въздържаше се отлично:

– Разбрахме се да не позволяваме Хоризонтът да промени начина ни на живот. Каквото и да се случи, ще бъдем заедно като семейство на девети февруари и заедно ще се смеем или ще плачем, а може би и от двете по малко. Дотогава Филип трябва да продължи да ходи на училище, аз - да продължа да работя, а ти - да ловиш риба.

Не беше точно онова, което му се искаше да чуе, но не се изненада. Нанси не беше от лесните. Точно това харесваше у нея, макар че понякога тези ѝ качества работеха срещу него.

– Тогава поне остани за един месец във Флорида, докато не се възстановя напълно. След това можем да се върнем към план А.