Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 193

— Ти намери и унищожи злото, което Каин донесе на тоя свят. Сега си кралски шампион. Постъпи точно както те помолих.

— Направих го заради свободата си — отвърна асасинът. Кралицата се усмихна така, че на Селена й се прииска да изкрещи, но успя да запази лицето си спокойно.

— Както кажеш. Когато обаче ме помоли за помощ и позволи да почувствам нуждата ти, знаеше, че ще отговоря.

— Защо? — дръзна да попита Селена. — За какво ти е да стана кралски шампион?

Елена вдигна глава към лунната светлина, която огряваше гроба.

— Защото хората имат нужда от спасение не по-малко от теб. Можеш да го отричаш, но тук има живи хора, които се нуждаят от теб. Приятелката ти Нехемия например. Спах дълбок безкраен сън, докато не ме събуди глас. Той не бе гласът на един човек, а на мнозина. Някои шептяха, други крещяха, трети дори не знаеха, че плачат. Всички те искаха само едно. — Тя докосна челото на Селена. Пламна горещина и синя светлина огря лицето на Елена, когато Знакът на Селена блесна и бавно избледня. — Когато си готова и също чуеш риданията им, тогава ще разбереш защо те повиках и защо те защитих. И защо ще продължавам да те защитавам, все едно колко пъти се опитваш да ме прогониш.

Очите на Селена започнаха да парят и тя направи крачка назад. Кралицата се усмихна тъжно.

— Дотогава си на мястото, на което трябва да бъдеш. Като юмрук на краля ще разбереш какво трябва да направим. Засега обаче се наслаждавай на постиженията си.

На Селена й прилоша от мисълта какво могат да поискат от нея, но кимна.

— Добре — въздъхна тя и понечи да излезе, но се спря в коридора. Погледна през рамо, за да види, че кралицата още стои и я гледа с тъжните си очи. — Благодаря, че ми спаси живота.

Елена склони глава.

— Кръвта вода не става — прошепна тя и изчезна.

Ехото от думите й обаче остана в каменната гробница.

55.

На следващия ден Селена приближи стъкления трон, като огледа внимателно залата на Съвета. Беше същото място, където бе срещнала краля преди много месеци. Зеленикав пламък гореше в подобната на зейнала паст камина, а тринайсет мъже седяха на дългата маса и наблюдаваха Селена внимателно. Вече обаче нямаше шампиони. Бе останала само тя. Победителката. Дориан й се усмихна. Стоеше до баща си.

„Дано това да е добър знак."

Въпреки надеждата, която усмивката му събуди, тя не можеше да потисне надигналия се ужас, когато видя как кралят я наблюдава с черните си очи. Златните поли на роклята й издаваха единствения звук в залата. Тя задържа ръцете си притиснати до кафеникавия си жакет, за да не започне да ги кърши.

Спря и се поклони. Каол, който стоеше зад нея, стори същото. Капитанът бе по-близо до нея, отколкото бе необходимо.

— Дошла си да подпишеш договора си — каза кралят. Гласът му накара костите й да потреперят.

„Как може това животно да притежава такава власт над света?"

— Да, Ваше Величество — каза тя колкото се може по-смирено, като гледаше ботушите на владетеля

— Бъди мой шампион и ще станеш свободна жена. Четири години служба са сделката, която синът ми ти предложи, макар да не разбирам защо му е трябвало да се пазари.