Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 194

С тези думи той отправи отровен поглед към Дориан, който прехапа долната си уста, но не каза нищо

Сърцето й се качи в гърлото. Бе готова да изпълни всяка мерзка задача, която кралят й наредеше, но след като четирите години изминеха, искаше да бъде свободна да живее както пожелае, без да се страхува от преследване и робство. Щеше да отиде някъде далеч, много далеч от Адарлан. Щеше да забрави това ужасно кралство.

Не знаеше дали да се усмихне, или да се разсмее, да кимне, да се разплаче или да затанцува. Щеше да доживее дълбока старост. Нямаше да й се налага да убива. Щеше да се сбогува с Аробин и да напусне Адарлан завинаги.

— Няма ли да ми благодарни!? — излая кралят.

Тя се поклони ниско, като едвам сдържаше радостта си. Бе го победила. Бе прекрачила законите на империята му и сега беше тук като победителка.

— Благодаря Ви за честта и милосърдието, Ваше Величество. Аз съм ваша покорна слугиня.

— Лъжите няма да ти помогнат — изсумтя кралят. — Донесете договора.

Един съветник послушно постави пергаментов свитък на масата пред нея.

Тя се загледа в мастилницата и празното място, където трябваше да напише името си.

Очите на краля блеснаха заканително, но тя не се поддаде. И най-малкият знак на дързост щеше да доведе до обесването й.

— Няма да поставяш условия. Ще правиш каквото ти се каже. Няма да ти се обяснявам. Ако те хванат, ще отричаш до последния си дъх всякаква връзка с мен, ясно ли е?

— Напълно, Ваше Величество.

Той стана от подиума. Дориан понечи да го последва, но Каол поклати глава.

Селена погледна към пода, когато кралят застана до нея.

— Искам да разбереш нещо, асасине — каза студено той. Почувства се мъничка и крехка толкова близо до него. — Ако се провалиш в някоя задача или забравиш да се върнеш, ще си платиш скъпо и прескъпо. — Гласът му слана толкова мек, че дори тя го чуваше едвам-едвам. Ако не се върнеш от някоя от мисиите, на които те изпращам, ще се погрижа твоят приятел капитанът... Той направи пауза, за да подчертае думите си — Да отиде в гроба. Очите й се изцъклиха към празния фон. Ако и след това не се върнеш, ще наредя да убият Нехемия. А после и братята й. Скоро след това ще погреба и майка им. Мога да бъда коварен и подъл точно като теб. Тя усети усмивката му. — Надявам се картинката да ти се е изяснила. — След което се отдръпна. Подписвай.

Тя погледна към празното място на пергамента и това, което й се предлагаше. Пое си дълбоко въздух и с безмълвна молитва за душата си подписа. Всяка следваща буква бе по-трудна от предишната.

Накрая остави мастилницата на масата.

Хубаво. Сега се махай — посочи към вратата кралят. — Ще те призова, когато ми потрябваш.

Той отново седна на трона си. Селена се поклони внимателно, без да смее да го погледне в лицето. Само за миг си позволи да надзърне към Дориан, чиито сапфирени очи блестяха от нещо, което й се стори като тъга, преди да й се усмихне.

Усети как Каол я хваща за ръка.