Читать «Стъкленият трон» онлайн - страница 18

С тези думи принцът продължи напред.

Селена не можеше да откъсне поглед от замъка. Почувства се малка и незначителна, дори от такова разстояние. Бе забравила колко огромна е тази сграда.

Войниците около нея започнаха да подготвят бивака им, напалиха огньове и издигнаха палатки за през нощта.

— Изглеждаш все едно си пред мините, а не пред свободата си — рече капитанът, застанал зад нея.

Тя нави едно парче кожа около пръста си.

— Странно ми е да го видя.

— Града?

— Града, замъка, каналите, реката... — Замъкът хвърляше огромна сянка около града, подобно на тромав звяр. — Все още не зная как точно стана.

— Как те хванаха?

Тя кимна.

— Въпреки илюзиите ви за съвършен свят, ръководен от вашата империя, управниците и политиците ви бързат да се избият взаимно. Май така е и с асасините.

— Вярваш, че си предадена от свой?

— Всички знаеха, че получавам най-добрите оферти, че мога да поискам всякаква цена. — Тя огледа криволичещите улици и проблясващите води на реката. — В отсъствието ми със сигурност се е появило търсене, от което някой се е възползвал. Не мога да кажа дали става дума за един човек, или за мнозина.

— Нима си очаквала благородство от подобни хора?

— Не съм казвала нищо подобно. Нямах вяра на никой от тях и бях наясно, че ме ненавиждат.

Имаше, разбира се, своите подозрения. Но не бе готова да се изправи срещу този, който изглежда я бе предал.

Никога нямаше да бъде готова.

— Престоят в мините трябва да е бил ужасяващ — въздъхна

Каол. Не усети подигравка или злоба в думите му. Дали не се опитваше да покаже съчувствие.

— Да — отвърна бавно тя. — такъв беше

Той я погледна, все едно искаше да научи нещо повече

— Когато пристигнах, ми отрязаха косите и ме облякоха в парцали, а след това поставиха кирка в ръцете ми, все едно знам какво да правя с нея. Вързаха ме за останалите и се налагаше да търпя да ме бичуват с тях. Но палачите знаеха, че трябва да ми отделят специално внимание и си позволяваха да слагат сол в раните ми — сол, която аз бях изкопала — и да ме бичуват така, че някои от раните никога да не заздравявал. Само заради няколко добри хора от Ейлве не получих инфекция. Всяка нощ някой от тях будуваше, за да почиства раните на гърба ми.

Каол не каза нищо, просто остана загледан в нея, докато тя слизаше. Дали не бе постъпила глупаво, като му бе разкрила всичко това?

Повече не й проговори, освен стандартните команди.

Селена се събуди с отворена в беззвучен писък уста, с ръка на гърлото и цялата обляна в студена пот, която се стичаше по гърба й, а също така се събираше и на вадичка между носа и устата й. Отново бе сънувала същия кошмар — че е в един от масовите гробове на Ендовиер. Когато се опита да се освободи от крайниците на мъртъвците, я затрупаха с още двайсет трупа.

Никой не забеляза, че не спира да пищи, докато я погребваха жива.

Селена почувства вълна от гадене и прегърна коленете си. Започна да диша бавно и дълбоко и отпусна глава. Острото й каляно опря бузата. Заради безпрецедентно топлото време се бяха отказали от палатките и спяха на открито, което и позволи да види столицата. Осветеният замък блестеше над спящия град като могила от лед и пара. В него имаше и нещо зеленикаво, което сякаш пулсираше.