Читать «Огнената наследница» онлайн - страница 35

Днес всяка вещица бе част от сборище и сама по себе си пазителка. След падането на Западното кралство, когато бяха започнали да се борят със зъби и нокти за оцеляването си, всяка Черноклюна, Жълтонога и Синьокръвна трябваше да е готова за бой. За да върне земите си или да умре за народа си. Самата Манон не бе стъпвала в някогашното Вещерско кралство, не бе виждала нито руините, нито зелените полета, простиращи се до западното море. Никоя от Тринадесетте не го бе виждала. Всички те бяха бегълки и скитници, все заради проклятието на последната крочанска кралица, издъхнала на онова прословуто бойно поле.

Матроната продължи, все така загледана в планините:

– Ако пазителките ти видят вещици от другите кланове, трябва да кажат и на тях да се съберат в Падината. Без битки и провокации. Просто да се разпространи.

Железните зъби на баба ù заблестяха на следобедното слънце. Като всяка от древните вещици – онези, родени в кралството и борели се в Алианса на Железните зъби срещу кралиците на Крочан, – Майка Черноклюна винаги бе с оголени зъби. Манон никога не я бе виждала да ги скрива.

Манон преглътна въпросите си. Ферианската падина – смъртоносната и опустошена земя между Планините на Белия зъб и Планините Рюн – бе един от малкото проходи, водещи от плодородните източни земи към западната пустош.

Манон бе минавала през заснежения лабиринт от пещери и клисури пеш – само веднъж, заедно с Тринадесетте и още две сборища вещици, малко след като магията бе изчезнала и те се бяха почувствали слепи, глухи и оглупели от внезапната си тленност.

Половината вещици загинаха в Падината. Тринадесетте оцеляха с мъка, а Манон едва не изгуби ръката си в една ледена пещера. Бе я запазила само заради бързите си реакции и намесата на Астерин, втората по старшинство в групата им, а също и заради грубата сила на третата, Сорел.

Ферианската падина. Не се бе връщала в нея оттогава. Последните месеци се говореше, че  там има неща, по-лоши и от вещиците.

– Баба Жълтонога е мъртва.

Манон се обърна рязко към баба си, която се бе усмихнала леко.

– Убита е в Рифтхолд. Херцогът ми го предаде. Никой не знае как и защо.

– Крочанки?

– Може би. – Усмивката на Майка Черноклюна се разшири и разкри още повече железните, на места ръждясали зъби. – Кралят на Адарлан ни покани във Ферианската падина. Каза, че там ни очаква подарък.

Манон се замисли за свирепия смъртоносен крал, решен да завладее целия свят. Отговорността ù както към сборището, така и като наследница, бе да опази баба си жива. Инстинктът ù бе да търси заплаха на всяка крачка.

– Това може да е капан. Събере ли ни на едно място, ще е способен да ни унищожи. Като нищо може да работи с крочанките. Или дори с клана на Синята кръв. Те винаги са искали да застанат начело на Железните зъби.

– Не, не мисля – измърка Майка Черноклюна. Бездънните ù черни очи засияха. – Кралят ни направи предложение. На нас и на всички вещици от клановете на Железните зъби.

Манон зачака, макар че бе готова да изкорми някого от нетърпение.