Читать «Ридание» онлайн - страница 22

      Гласът му стана по-топъл.

      –  Бедната Ди. Отивай да се зареждаш с гориво. Ще бъда на линия, когато решиш да звъннеш.

      Затворих телефона, приближих се до прозореца и отметнах завесата от едната страна, за да видя кой идва. Подскочих леко назад, когато осъзнах, че шофьорът в колата беше подал главата си през страничния прозорец и гледаше към мен. Люк. Откъде, по дяволите, е разбрал къде живея?

      Дръпнах се бързо назад и побързах да съблека старата си тениска. След светкавично претърсване на гардероба открих по-подходяща блуза; останах с дънките. В тях дупето ми изглеждаше страхотно. Пъхнах детелинката обратно в джоба си и се затичах надолу по стълбите, където се сблъсках с първата защитна линия – Дилия.

      –  Момчето с флейтата е тук. Кой е той всъщност?

      Добър въпрос.

      – Люк Дилън –  казах аз. Шмугнах се покрай нея, за да вляза в кухнята, но тя ме последва с чаша кафе в ръка. Кофеинът е нейната тайна слабост. За да победиш Дилия, трябва да я разделиш от кафето й. Тази сутрин бях пропуснала момента.

      –  От твоето училище ли е?

      Лъжата нямаше да убеди майка ми, но щеше да свърши работа при Дилия.

      –  Има приятели там.

      –  Доста добре изглежда.

      Странно, един път да си права.

      Гласът на мама се чу от кухнята – още отбранителни линии, лош знак –  и Дилия ме побутна натам, за да ме довършат двете заедно. „Кой изглежда добре?” Мама държеше каната за кафе в ръка; напълни отново чашата на Дилия, без да осъзнава, че така подхранва с гориво нейните демонски сили. Опитах се да надзърна през завесите с жълти шарки над мивката.

      –  Флейтистът от вчера, който току–що паркира на алеята – отвърна Дилия.

      Мама се обърна към прозореца.

      –  Не съм видяла някой да идва! Още не е позвънил, нали?

      –  Излизам навън – казах решително.

      Мама посочи към кухненския плот.

      –  Ще я запазиш ли? Баща ти я намери в калъфа на арфата ти вчера, когато я донесе от колата.

      Говореше за четирилистната детелина, поставена върху плота, до тостера. Също като другите две, които намерих, беше съвършена – листата й бяха абсолютно симетрични – и напълно свежа, въпреки че бе стояла цяла нощ в колата.

      –  Въпросът е съвсем прост, Диърдри. –  Мама извади миксера от шкафа и го постави на масата. Очевидно приготовленията за тортата за рождения ми ден започваха. – Можеш да я сложиш между страниците на някоя книга, ако искаш да се съхрани хубаво.

      Не бях сигурна дали искам да я съхраня хубаво, но все пак я взех и я завъртях между пръстите си. Изпитах странно пробождане в стомаха, но не знаех от какво точно е. От вълнение? От страх? От глад?

      –  Да, може би... –  измрънках в отговор и излязох навън да посрещна Люк.

      Той стоеше облегнат на вратата на колата си, с присвити от силното слънце очи, и се взираше в кучето ми Ръж*.

      [* Rye – ръжено уиски — Б. пр, ]

      Въпреки необичайната си окраска – има мръснобяла козина и тъмночервени очи. Ръж е типична ловджийска хрътка: верен, любящ и приятелски настроен към всички.