Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 7

Без повече приказки той се отдалечи тихо и се приближи до малка маса в задната част на стаята. Седна с гръб към мъжете на бара, с леко приведена глава. Човекът от Вейл го наблюдава за момент, после бързо се приближи към двойната врата в задната част на стаята и влезе в салона зад нея. Баща му вероятно беше в кухнята и вечеряше с Ший. Флик прекоси бързо салона и мина покрай няколко врати, преди да стигне до вратата на кухнята. Когато влезе, двамата готвачи, които работеха в задната й част, го посрещнаха усмихнати. Баща му беше седнал на края на дълга маса. Както беше предположил Флик, той приключваше с вечерята си. Махна му със загорялата си ръка за поздрав.

— Идваш малко по-късно от обикновено, синко — промърмори весело той. — Ела и хапни, докато все още има нещо.

Флик се приближи уморено, постави торбата си на пода, при което сечивата леко подръннаха, и се настани на един от високите столове до масата. Баща му изправи едрото си тяло, докато отместваше празната чиния, и го погледна изпитателно, с чело, набраздено от бръчки.

— По пътя срещнах странник, който се беше запътил към долината — започна нерешително Флик, — Поиска подслон и храна. Покани ни да му правим компания за вечеря.

— Значи е дошъл точно където трябва — каза старият Омсфорд. — Не виждам защо да не седнем при него и да похапнем заедно. Лесно бих могъл да се справя с още малко храна, стига някой да ми помогне.

Надигна едрото си тяло от стола и поръча на готвачите вечеря за трима. Флик се огледа за Ший, но не го видя никъде. Баща му се запъти тежко към готвачите, за да им даде специални напътствия за менюто на малката компания, Флик се приближи до легена на мивката, за да измие прахта и мръсотията от пътя. Когато баща му се върна, той попита за брат си.

— Излезе да изпълни една моя поръчка и трябва да се върне всеки момент — отвърна баща му. — Между другото, как се казва човекът, когото си довел със себе си?

— Не знам. Не си каза името — вдигна рамене Флик. Баща му се намръщи и измърмори нещо по адрес на обвиващите се в загадъчност непознати. Накрая смутолеви, че никога повече няма да пуска в страноприемницата си такива потайни типове. После поведе сина си към кухненската врата и широките му рамене се отриха леко в стената, когато се обърна наляво и се насочи към салона. Флик го последва бързо, а широкото му лице бе помръкнало от подозрение.

Непознатият продължаваше да седи мълчаливо, с гръб към мъжете на бара. Когато чу вратата да се отваря, се поизвърна и хвърли бегъл поглед към бащата и сина. Изненада се от голямата прилика между тях. И двамата бяха средни на ръст, широкоплещести, с еднакво широки, спокойни лица и прошарена кестенява коса. Поспряха се на вратата и Флик посочи към тъмната фигура. Странникът забеляза учудването в очите на съдържателя на страноприемницата. Стана вежливо и се извиси над другите двама.