Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 8

— Добре дошли в страноприемницата, страннико — поздрави го по-възрастният Омсфорд, и напразно се мъчеше да надникне зад качулката, която закриваше тъмното лице на другия. — Името ми е, както сигурно синът ми ви е казал, Курсад Омсфорд.

Странникът стисна протегнатата ръка толкова силно, че лицето на якия мъж се поизкриви от болка, а после кимна към Флик.

— Синът ви беше достатъчно любезен да ме доведе до тази приятна страноприемница — пусна той усмивка, която Флик беше готов да се закълне, че не беше нищо друго, освен ехидна гримаса. — Надявам се, че ще ми правите компания за вечеря.

— Естествено — отговори съдържателят на хана, като придърпа шумно един празен стол и седна. Флик също седна, без да откъсва очи от странника, който обсипваше с комплименти баща му за хубавата страноприемница. По-старият Омсфорд сияеше от удоволствие и кимаше със задоволство към Флик, докато поръчваше на човека от бара да донесе три чаши. Високият мъж не сваляше качулката на плаща си, която хвърляше сянка върху лицето му. Флик искаше да надзърне под сенките, но се страхуваше, че странникът ще го забележи. Един такъв опит вече му беше коствал болки в китките, но и искрено страхопочитание към силата и нрава на големия мъж. По-безопасно щеше да бъде да си остане в неведение.

Седеше мълчаливо, докато разговорът между баща му и странника премина от размяна на неангажиращи, вежливи подмятащи за това, колко меко е времето, към по-конкретни коментари за хората и събитията във Вейл. Флик забеляза, че баща му, който и без това не се нуждаеше от особено подканяне, водеше целия разговор, прекъсван само от време на време от някой въпрос на другия. Може би в това нямаше нищо лошо, но те не знаеха нищо за странника. Дори името си не им беше казал. Сега той доста умело измъкваше информация за Вейл от един нищо неподозиращ съдържател на страноприемница. Всичко това притесняваше Флик, но той не знаеше какво точно да направи. Поиска му се Ший да се прибере и да разбере какво става. Но брат му не се връщаше. Дългоочакваната вечеря беше сервирана и изядена и чак тогава вратата в предверието се отвори и Ший се появи от мрака.

Флик забеляза, че за първи път странникът с качулката прояви към някого нещо повече от бегъл интерес Силните ръце се вкопчиха в масата, докато тъмната фигура се надигна мълчаливо и се извиси над бащата и сина, сякаш забравила за присъствието им. Бръчките на челото се врязаха още по-дълбоко, а изсечените черти излъчваха напрегнато съсредоточаване. За момент Флик изпита страх, защото му се стори, че по някакъв начин странникът щеше да унищожи Ший, но после чувството изчезна и беше заместено с друго. Мъжът проникваше в мислите на брат му.

Втренчил се беше напрегнато в Ший, дълбоките му засенчени очи шареха по дребното лице и крехкото телосложение. Веднага забеляза издайническите черти на елфите — леко заострените уши под разрошените руси кичури коса, писаните вежди, които в основата на носа тръгваха право нагоре под остър ъгъл, а не напряко на челото, и нежните нос и челюст. Видя в това лице интелигентност и доблест и докато наблюдаваше Ший в отсрещния край на стаята, забеляза твърдост в проницателните му сини очи — твърдост, която внезапно се изписа върху лицето на младежа, когато двамата срещнаха погледите си. За момент Ший се спря със страхопочитание пред огромното тъмно привидение в отсрещната страна на стаята. Изпита необяснимо чувство на хванат в капан, но се въоръжи с неподозирано мъжество и се насочи към внушаващата страх фигура.