Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 27

Братята се вслушваха внимателно в тези разговори, но не научаваха нищо, което би ги заинтригувало. Често си говореха тихо за Аланон и за странната история, която им беше разказал за потеклото на Ший. Прагматичният Флик отдавна беше зарязал всичките тези приказки. За него те бяха или глупости, или лоша шега. Ший Го слушаше търпеливо, макар че бе по-малко склонен от брат си да отхвърли цялата тази работа. Но както не му се искаше да прогони разказа от мислите си, така и не можеше да го приеме. В него все още имаше неизвестни на Ший неща, твърде много неща, свързани с Аланон, които нито Флик, вито той знаеха. Не разполагаше с всички факти и оставяше нещата така, както са бяха. Торбичката с камъните на елфите беше неотлъчно до него. Флик продължаваше да го хока, понякога по няколко пъти на ден, че е глупав, като носи тези камъни непрекъснато със себе са и като вярва, че в приказките на Аланон има някаква истина. Междувременно Ший внимателно наблюдаваше непознатите, които минаваха през Вейл, неспокойно се взираше в багажа им и търсеше някаква следа от знака на Черепа. Но времето минаваше, той не забелязваше нищо и накрая реши, че трябва да заличи от паметта си случилото се като наивно преживяване.

Не се случи нищо, което да промени решението на Ший, до един следобед, малко повече от три седмица след внезапното отпътуване на Аланон. Братята не ся бяха цял ден у дома, рязаха шинди за покрива. Прибраха се привечер. Когато влязоха баща им седеше на любимото си място в кухнята, широкото му лице надвесено над димящата чиния с ядене. Махна им с ръка за поздрав.

— Докато те нямаше, пристигна писмо за теб, Ший — съобщи му той и му протегна дълъг навит къс хартия. — Адресирано е до теб.

Ший възкликна изненадано и протегна нетърпеливо ръка към писмото:

— От Мениън Лий е!

Флик простена на глас:

— Знаех си аз. Страхотно! — прошепна той. — Най-големият пройдоха в цялата Южна земя е решил, че е крайно време отново да ни поизтормози. Скъсай писмото, Ший.

Но Ший вече беше отворил запечатания свитък и изучаваше съдържанието му, без да обръща никакво внимание на мърморенето на Флик. Брат му вдигна възмутен рамене и се настани на стол до баща си, който продължи да яде.

— Пита къде сме изчезнали — изсмя се Ший. — Иска да му отидем на гости, колкото се може по-скоро.

— Така ли — изсумтя Флик. — Вероятно е загазил и му се ще да прехвърли вината за това върху нечия друга глава. Колко му е да скочим от най-близката скала! Помниш ли, какво ни се случи, когато бяхме на гости на Мениън Лий миналия път? Загубихме се в Черните дъбове и престояхме там дни наред. Насмалко не ни изядоха вълците! Никога няма да забравя това малко приключение. По-скоро бих се оставил на Призраците, отколкото да приема още една негова покана.