Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 26

След десет дни дъждът съвсем спря. Мрачното небе се разведри и проясни, стана приветливо светлосиньо и се изпъстри с носещи се бели облаци. Пороите, от които се опасяваха, не се изсипаха и жителите на Вейл се върнаха по нивите си. Топлото слънце отново се показа и земята на долината започна да съхне и да се превръща от прогизнала кал в твърда почва, покрита тук-таме с локвички от мътна вода, които се мъдреха предизвикателно върху вечно жадната земя. Накрая дори локвичките изчезнаха и долината си възвърна обичайния вид. Бесовете на отминалата буря оставиха само смътен спомен.

Ший и Флик бяха приключили с ремонта на повредите в страноприемницата и като поправяха бараката, дочуваха откъси от разговорите на хората от Вейл и гостите на хана за проливния дъжд. Никой не си спомняте такава безпощадна буря по това време на годината във Вейл. Тази приличаше на зимна буря, от онези, които застигат внезапно нищо неподозиращите пътници в големите планини на север, връхлитат ги и ги помитат от пътеките и скалистите проходи незнайно накъде. Внезапната й поява караше всеки в селцето да се замисли върху непрестанните слухове за странните неща, които се случвали далеч на север.