Читать «Елфите на Шанара» онлайн - страница 8
Тери Брукс
Такъв беше Гарт. Никога не оставяше нищо на случайността.
В гората зад нея един от конете започна да рие неспокойно и после отново застана-неподвижен. Преди да тръгне Гарт беше скрил животните зад дърветата. Рен почака малко, за да се увери, че всичко е наред, а после стана и отиде отново под върбата, като се отпусна в дълбоката сянка, образувана от нейните клони и се облегна отново на широкия ствол. Далеч на запад, където водата докосваше небето, светлината беше отслабнала до сребристо блещукане, Магия, беше казала Усойницата. Как беше възможно това?
Ако все още имаше елфи и ако тя беше в състояние да ги открие, щяха ли те да й кажат това, което не можа да й каже старицата?
Тя се отпусна назад и затвори моментално очи, без да се съпротивлява на чувството, че се унася.
Когато се сепна и събуди отново, здрачът беше отстъпил пред нощта. Мракът беше навсякъде, освен там, където луната и звездите къпеха откритите пространства в сребриста светлина. Лагерният огън беше угаснал и тя трепереше от студа, който завладяваше крайбрежния въздух. Стана, отиде до своя вързоп, измъкна от него пътна пелерина и се уви в нея, за да се стопли. После се върна и се настани отново под дървото.
Тя остана будна, докато той не се завърна. Наближаваше полунощ. Светът около нея беше притихнал, с изключение на приспивния шум от океанските вълни, които миеха долу брега. Гарт се появи безшумно, но въпреки това тя го усети преди да го види и изпита известно облекчение. Той излезе измежду дърветата и дойде право към мястото, където беше се подслонила тя, замръзнала в нощта, като част от старата върба. Седна пред нея, огромен и тъмен, със скрито в сенките лице. Големите му ръце се повдигнаха и той започна да прави знаци. Пръстите му се движеха бързо. Тяхната сянка била все още там, отзад и продължавала да ги преследва.
Рен почувствува студенина в стомаха си и се сви още повече.
— Видя ли го? — попита тя, правейки знаци, докато говореше.
— Разбра ли поне какво представлява?
— Нищо? Изобщо не знаеш нищо за него?
Той поклати отрицателно глава. Рен беше раздразнена от очевидното чувство на неудовлетвореност, което беше позволила да се промъкне в гласа й. Тя искаше да бъде спокойна като него, да мисли така ясно, както той беше я учил. Искаше да се покаже като добра негова ученичка. Рен постави ръка на рамото му и го стисна.
— То идва ли след нас, Гарт? Или чака неподвижно?
Той сви рамена. Неговото безизразно брадато лице с груби черти беше спокойно. Така изглеждаше при лов. Рен познаваше тоз-и му вид. Той се появяваше, когато Гарт се чувствуваше застрашен — една маска за скриване на това, което ставаше вътре. Чака, повтори тя беззвучно на себе си. Защо? За какво?
