Читать «Елфите на Шанара» онлайн - страница 6

Ами ако Аланон беше прав? Ами ако елфите бяха все още някъде там, навън? Ами ако само те притежаваха това, което беше необходимо, за да се преодолее шадоинската чума?

Но отговорите на нейните въпроси бяха все едни и същи. Никой не знаеше нищо за елфите. Никой не се интересуваше от тях.

И тогава някой започнала ги следва — някой или нещо — като тяхна сянка, както те започнаха да го наричат, едно създание, което беше достатъчно умно да ги проследява, въпреки техните предпазни мерки и достатъчно предпазливо, за да не им позволи да го разкрият. Два пъти се опитаха да го хванат в клопка, но не успяха. Колко пъти понечваха да се върнат назад и да го заобиколят откъм гърба, но все не успяваха да го сторят. Никога не видяха неговото лице, не го зърнаха дори за секунда. Нямаха никаква представа кой или какво беше това. То продължаваше да бъде с тях, когато навлязоха в Уайлдерън и се спуснаха в Гримпен уърд. Там, две нощи по-рано, те бяха открили Усойницата. Един Скитник беше им разказал, че старицата е пророчица, която знае тайни и би могла да им каже нещо за елфите. Бяха я намерили в мазето на една кръчма, окована във вериги и затворена от група мъже, които искаха да спечелят пари от нейната дарба. Рен подлъгала мъжете да я оставят да поговори със старицата, която беше едно далеч по-опасно и по-коварно създание, отколкото държащите я в плен мъже подозираха. Споменът за тази среща беше все още жив и будеше страх.

Старицата беше съсухрена, а лицето й беше прорязано от дълбоки бръчки. Рошава бяла коса падаше върху крехките й рамена. Рен се приближи и коленичи пред нея. Старческата глава се повдигна, разкривайки слепи очи, млечнобели и неподвижни.

— Вие ли сте пророчицата, която наричат Усойницата, стара майко? — попита тихо Рен.

Втренчените очи примигваха и един тънък глас изскърца:

— Кой иска да знае? Кажете ми името си.

— Казвам се Рен Омсфорд.

Старческите ръце се протегнаха, за да докоснат лицето й и изучат неговите черти и вдлъбнатини, драскайки кожата като сухи листа. Ръцете се отдръпнаха.

— Ти си от елфите.

— Аз имам елфова кръв.

— Ти си елф! — Гласът на старицата просъска грубо и настойчиво в тишината на мазето. Главата й клюмна на една страна, сякаш размишляваше. — Аз съм Усойницата. Какво искаш от мен?