Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 63

— Забавлявате се, а? — попита Мос. Начинът, по който зададе този въпрос, не оставяше никакви съмнения у поета, че Императорът търси повод да се заяжда. Той не харесваше младежа с пъстроцветната коса и не си даваше никакъв труд да крие това. За Есзел не беше тайна и че монархът не можеше да понася приятелството между него и съпругата му, понеже тя го търсеше само в случаите, когато Мос бе зает със своите дела.

— Да — отвърна му Лараня, стана и подаде ръка на мъжа си. — Защо не се присъединиш към нас?

Той не удостои с никакво внимание протегнатата му длан и изгледа намръщено съпругата си.

— Търсех те, Лараня, защото си мислех, че мога да намеря някаква утеха при жена си след онова, което ми се случи преди малко. Вместо това те намирам… цялата мокра, да се занимаваш с детински глупости в дъжда!

— Какво е станало? За какво говориш? — попита го Императрицата, ала загрижеността й бе примесена с гняв от грубия тон, с който мъжът й се бе обърнал към нея. Есзел използва случая да седне тихомълком до Реки.

— Какво те интересува? — озъби се владетелят. — Важното е, че когато най-накрая те намерих, ти се оказа в компанията на този противен паун, тази пародия на мъж! — Той посочи презрително към Есзел, който прие смирено оскърблението. Едва ли можеше да постъпи другояче. Ужасеният поглед на Реки се местеше бързо от поета към Императора.

— Не си изливай гнева върху подчинените си, които няма как да ти отвърнат! — извика Императрицата. — Ако си ядосан заради мен, кажи ми го! Не съм ти някаква робиня, за да се възползваш от мен всеки път, когато търсиш утеха!

— Богове! — изсумтя Мос. — Трябва ли отвсякъде да ме обсипват с враждебност? Няма ли един човек, с когото да разменя блага дума?

— Горкичкият! — отвърна му саркастично Лараня. — Как да не те съжали човек, когато връхлиташ тук като банати и започваш да обиждаш приятеля ми, както и да ме излагаш пред родния ми брат!

— Тогава ела с мен! — заповяда й монархът и я сграбчи за ръката. — Да си поговорим насаме, далеч от чужди уши.

Жената рязко отдръпна ръката си.

— Есзел декламираше поема — отсече строго тя. — И ще остана тук, докато не свърши.

Мос хвърли изпепеляващ поглед на поета, целият разтреперан от гняв. Реки можеше да почувства как сърцето на поета тупка като обезумяло. Сестра му не беше съобразила, че като търсеше причина да откаже на съпруга си, бе насочила гнева му към беззащитния си приятел.

— Как ли ще се почувстваш, ако любимият ти поет изведнъж се окаже без покровител? — попита ехидно владетелят.

— Тогава любимият ми съпруг изведнъж ще се окаже без жена! — отвърна на удара Лараня.

— Нима това нищожество означава толкова много за теб? Този полу-мъж?

— Този полу-мъж е повече мъж от теб, понеже умее да запазва самообладанието си, което е нещо задължително за благородник като теб!

Това вече беше прекалено. Мос вдигна ръка — провокиран от чистия гняв — за да я удари, когато яростта на жена му изведнъж изчезна, заменена от ледено спокойствие.