Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 62

Есзел застана в центъра на павилиона, прочисти гърлото си и застина неподвижно. За няколко секунди единственият звук беше ромоленето на дъжда, докато младежът се наслаждаваше на вниманието на аудиторията. После започна да говори, а думите се заизливаха от устата му като разтопено сребро. Висшият сарамирски беше един изключително сложен език и изпълняваше перфектно нуждите на поезията. Неговото разнообразие позволяваше да бъде ту остър и рязък, ту мек и звучен, а богатството на най-различни значения превръщаше говорещия в истински скулптор, в чиито ръце гъвкавата реч се превръщаше в божествена наслада за ухото. Есзел имаше невероятен талант по отношение на езика и съзнаваше това; красотата на изреченията му буквално омагьосваше слушателя.

Стихотворението, което им изрецитира, беше не толкова за дъжда, колкото за един човек, чиято жена бе обладана от ачисита — демонични изпарения, които бяха влезли през ноздрите в тялото й, карайки я да се разболее. Обезумелият от мъка съпруг беше посетен от Шинту — лукавият бог на късмета — който го беше убедил да изнесе жена си от къщата и да я положи на пътя, оставяйки я там за три дни. До края на този срок Шинту щял да прогони демона. Тогава богът-хитрец помолил братовчед си Паназу да изсипе тридневен дъжд над земята, тъй като искал да подложи на изпитание вярата на мъжа. Той знаел, че жена му вече била доста изтощена от болестта и едва ли щяла да издържи на тридневната влага. След първия ден, по време на който мъжът не се отделил нито за миг от съпругата си, съселяните му, които го взели за умопобъркан, го заключили в местната тъмница, връщайки жена му обратно в леглото й, където тя продължила да боледува.

Доволен, че човекът се вързал на номера му, Шинту си помислил, че всичко е приключило, и насочил вниманието си към поредната си жертва. Той напълно забравил за тази работа, ала след известно време на нея се натъкнала Нариса — богинята на забравените неща. Тя видяла колко несправедливо и ужасно било страданието на тази двойка и се обърнала към Паназу да оправи нещата, понеже и той бил изиграл роля в случилото се. Паназу, който обичал Нариса — и чиято любов впоследствие щяла да привлече вниманието на Шинту, довеждайки до раждането на копелето Суран от собствената сестра на Паназу, Аспинис — не могъл да й откаже. Богът освободил жената от ачиситата и разбил със светкавица вратата на килията, където бил затворен злополучният съпруг. Освободени и излекувани, двамата отново се събрали, откривайки щастието в прегръдките на другия.

Есзел тъкмо бе стигнал до края на поемата и бе доволен да види, че в очите на Реки проблясваха сълзи, когато силуетът на Мос внезапно се открои на входа на павилиона. Поетът потръпна при вида на Кръвния Император, чието лице наподобяваше буреносен облак. Той стоеше неподвижно, от дрехите, косата и брадата му се стичаше вода и наблюдаваше навъсено сцената пред себе си. Есзел замлъкна.