Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 58

Най-горните етажи, където Мос откри Чертога на сълзите, бяха най-непригодни за живеене и по техните облицовани с лач коридори отекваха само кухи стъпки. Лараня бе казала веднъж, че бе напълно възможно горе да живеят хора — цяла общност от изгубили се скитници — които да останат неоткрити в продължение на векове. Съпругът й се бе изсмял и бе отвърнал, че тя има прекалено буйна фантазия. Макар че бяха необитаеми, тези места не бяха потънали в прах и запуснатост, и той предполагаше, че в задълженията на съветниците му влизаше и поддръжката на най-високите нива на Императорската цитадела.

Упойващият ромон на стичаща се вода го бе довел тук, докато се скиташе в търсене на уединение, помъкнал третата си бутилка вино за днес. Чертогът на сълзите представляваше обширно помещение с овална форма, а куполообразният му таван завършваше с голям отвор, посредством който дъждовните капки се събираха в центъра на покрития с плочки под. Той бе наклонен така, че водата да не се разлива по цялото помещение, а желязната решетка, откъдето се оттичаше течността, предотвратяваше наводняването на Чертога. Умело изработена система от улеи и олуци отвеждаше дъждовната вода до статуите, разположени в периферията на залата, и сълзите се стичаха от очите им, събирайки се в каменните легенчета в краката им.

Здрачаваше се, а не бяха запалени никакви фенери. Помещението беше мрачно и задушно. Дъждът беше малко необичаен за това време на годината, ала прилягаше напълно на настроението на Мос. Императорът седеше в един от столовете, разположени в в кръг, и наблюдаваше как колоната от дъждовна вода оформя игрив килим от миниатюрни експлозии при сблъсъка на капките с плиткото езерце в средата на помещението. Единствената светлина, идваща от помръкващото сияние на окото на Нуку, очертаваше челото и брадатата челюст на Мос, както и бутилката, която държеше в ръка. Той отпи шумно една голяма глътка.

— Не трябва да си сам — изграчи Какре от входа на залата. Императорът изруга ядосано.

— Богове, ти си последният човек, когото искам да виждам сега, Какре — каза той. — Махай се!

— Трябва да поговорим — настоя Върховният Чаросплетник, пристъпвайки във вътрешността на Чертога.

Мос му хвърли изпепеляващ поглед.

— Ела по-близо тогава. Няма да говоря с теб, докато се спотайваш в сенките.

Вещерът се подчини и се затътри към монарха, който продължи да наблюдава дъжда. Неприятният мирис на разложение и животинска кожа достигна до ноздрите му през пелената на винените изпарения, карайки го да потръпне.