Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 316

Нахлузихме заглушаващите чорапи върху ботушите си, видяхме наблизо някакви стъпала и се спуснахме по тях на зигзаг, докато стигнем долу.

Пътят ни водеше през дълги каменни коридори и на два пъти изгубих посоката и трябваше да се връщаме отначало. Няколко пъти чух гласове и минахме покрай врати, от които се процеждаше светлина, но не се натъкнахме на никого. Калийците или спяха, или се бяха събрали в някоя зала с пращящ в камините огън и не ги винях, защото вече усещах в костите си злокобния мрак на древната сграда.

Изкачихме едно стълбище, после тръгнахме надолу по някакъв коридор. Пред нас имаше здрава, леко открехната желязна врата, зад която се излизаше на открито.

Минах през нея, а вратата издрънча, лостът се хлъзна в скобата и затвори Йонджи и Свалбард от другата страна!

От тъмното излезе Илиас Мейлбранч.

— Усетих те, че идваш, нуманциецо — изсъска той. — Имам малко от Дарбата, а моят майстор заклинател бе така добър да ми даде един амулет за помощ. Надявах се да те срещна на бойното поле и да те убия там, но ето, че ти сам дойде при мен. Тъй че ще можем да си уредим сметките насаме.

Ръката му посегна към кръста и ножът светна.

— За трети път вадиш късмет, Дамастес.

Не отвърнах нищо. Приказките в бой са за тъпаците и свръхсамоуверените. Камата ми също се озова в ръката ми и двамата закръжихме. Мейлбранч беше по-добър с ножа от мен, но се надявах арогантността му да ми помогне. Не само че беше заговорил, ами не беше вдигнал тревога. Искаше да се окичи със славата, че ме е убил и че сам е сложил край на мисията ни.

Артистите на сцената изобразяват боя с ножове като непрекъсната поредица от замахвалия и мушкания в жизненоважните части на тялото. Много е драматично, но също така — съвсем нереалистично. Истинският бой с ножове завършва още с първото мушкане, когато противникът ти се окаже изненадан и ножът му все още е в ножницата; иначе е много кървава работа — и двамата се секат, мъчат се да осакатят другия, преди да нанесат убийствения удар.

Ножът на Мейлбранч блесна и не успях да се отдръпна навреме. Острието ме перна под лакътя, но за щастие калиецът не успя да среже сухожилията, както искаше. Налетя ми отново, изритах с все сила, кракът ми се натресе под коляното му, той изохка, преви се на две и го посякох. Бях се прицелил в шията, но не улучих; той се превъртя назад и отново се изправи.

— Това е краят ти, Дамастес. Жалко, че няма да доживееш, за да видиш коронясването на Чардън Шир като крал на Нуманция. Може би ще отведа вдовицата ти в леглото си, като компенсация за белега, който ми остави. Мисли за това, Дамастес, докато потъваш в забрава.

Плъзна се встрани, гардът му се отвори за миг и замахнах. Но това беше заблуда — ръката му се стрелна напред, камата ми изхвърча настрани и ножът му изсвистя.

Опитах да отскоча, но се олюлях на хлъзгавите камъни и той ме посече дълбоко във вътрешната част на бедрото. Едва не изревах от болка, но стиснах зъби, паднах, претърколих се и заопипвах за оръжието си.