Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 264

— Сър. С цялото ми уважение към нашия главнокомандващ, но си мислех, че генерал Търбъри все пак има опит; мислех, че се е бил с калийците.

— Има, Дамастес. Но с колко души? Дивизион, най-много два, срещу малки сондажи на една-две техни роти, и двете страни отстъпват, когато се стигне до сериозно кръвопролитие, тъй като никоя не желае да покаже открита враждебност. Опасявам се, че тази лъжица изобщо не е за устата на генерал Търбъри. Може да има и друг проблем: не е необичайно човек да постигне величие, стига да не е последното стъпало на стълбата. Докато генерал Търбъри можеше да се облегне на по-старши, като генерал Протогенес, всичко си беше наред. Но сега е сам и ще бъде съден.

Вече не ядосан, а загрижен, забързах към хората си.

Отделните части трябваше уж да изчакат, докато се стъмни, преди да започнат да се придвижват, и Пиконосците се подчиниха на заповедта. Други — не. Видях как се завихриха прашни облаци, когато разни пехотни части започнаха буквално крадешком да се изнизват напред, за да е по-лесно, прашни облаци, които щяха ясно да се виждат от другия бряг и да предупредят Чардън Шир, че нещо започва.

Най-сетне Пиконосците тръгнаха и ако не беше близо утрешният ден, щеше да е голяма смехория. Губеха се колони, ескадрони нахлуваха в редиците на други дивизиони, хора падаха от конете, налитаха в палатки, препъваха се във фургони, навлизаха в отходни ями… списъкът от гафове бе толкова разнообразен, колкото ругаещите кавалеристи, мотаещи се насам-натам в тъмното.

Но по едно време успяхме да се съберем и да си намерим удобна позиция приблизително там, където трябваше да сме, и зачакахме битката.

Преди разсъмване суматохата започна.

„Битката при река Имру“ много правилно се изучава като най-великолепната, най-безспорната и най-пълната военна катастрофа, известна в историята. Трябваше да свърши с голяма победа — превъзхождахме противника си в съотношение близо две към едно, денят беше тих, тежките облаци не заплашваха с пороен дъжд и двете страни се виждаха идеално.

Повечето сражения, след като се влезе в близък бой, представляват мешавица от кръв и крясъци, в която никой не знае какво става и често победителят не е сигурен, че е спечелил, до следващия ден. При река Имру не беше така. Тъй като ролята ми до самия край бе да седя на място на някакъв хребет и да кипя безпомощно в очакване на величавата възможност, която така и не дойде, мога да опиша точно и сбито целия разгром.

Малко преди разсъмване тръбите засвириха и трите нуманцийски крила настъпиха към реката. Генерал Ерни водеше Лявото крило, генерал Одоакър Дясното, а генерал Търбъри лично командваше Центъра.

Стигнаха до брега в плътен боен строй и газенето започна. Водата при брода се оказа по-дълбока, отколкото някой беше допускал, и мъжете се олюляваха и ревяха, бързото течение ги дърпаше и ги караше да залитат. Генерал Търбъри и старшите му офицери не забелязваха нищо.