Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 2

Ял съм от златни блюда, сред коприни и галеща ухото музика.

Това е едната страна.

Ето я другата:

Напускал съм залитайки и плувнал в кръв бойното поле и съм повръщал, взрян в знамената ни — отъпкани и съдрани от триумфиращия враг.

Вадил съм полуизгорял картоф от тлеещия огън и съм го дъвкал — най-добрата и единствена храна за цяла седмица.

Пищял съм върху нара, докато вещицата мърмори под нос баенето си и маже с мехлеми раните ми, а после цели седмици съм молил смъртта да ме утеши в палатката на лазарета.

А не съм стар. Нямам и четиридесет още. Всичко това мина за по-малко от петнайсет години.

Петнайсет години, с няколко там месеца повече или по-малко, откакто за първи път срещнах прорицателя-чародей Тенедос пред лицето на смъртта в един убийствен планински проход сред планините на Пограничните земи.

Петнайсет години, през които яздех зад императора, негов пръв адютант, командир на конницата, след това — трибун, като се придържах стриктно към девиза на моята фамилия: „Държим на верността“ — макар сега да знам, че верността е била споделяна само от един от нас.

Ние с него бяхме единствените двама в началото — и в края.

Враговете ни щяха да кажат, че сме били трима:

Лайш Тенедос.

Аз.

И Смъртта — тъмната проява на великата богиня Сайонджи, Създателката и Унищожителката, с ухиления череп зад гънките на сивата й гугла, с вдигнатите високо два меча, с цвилещия й бял кон, кипнал от жажда да връхлети.

А вече сме само двама.

Аз и Смъртта.

Моята сетна приятелка.

2.

Ясновидецът Тенедос

Съдбата ми, както и тази на Нуманция, беше предопределена в деня, в който вкарах пет гола на рьол.

Може да ви звучи като шега — как е възможно една кавалерийска игра да накара Сайонджи да раздере страната ни и да върне милиони души на Колелото, за да си чакат поредното прераждане?

Но никаква шега няма тук. Нито имаше в деня, в който изпаднах в немилост. Седемнадесети дивизион Ърейски пиконосци гледаше на спорта съвсем сериозно.

Ако не бяха тези пет гола, гордостта на адютанта, лъжата му и последвалото ми наказание щяха да пратят някой друг офицер в прохода Сулем, някой, който няма какво толкова да губи, и Лайш Тенедос сигурно щеше да умре със забито в гърлото му копие, а годините на кървава война и тъмна магия можеше изобщо да не последват.

Бях най-новият офицер в дивизиона, бях получил офицерския си пояс само преди няколко месеца. Стремях се към гранична служба, вместо цял живот да бия крак по плаца, и извадих късмет, че за първия ми пост ме назначиха за командир на колона елитни копиеносци.

В провала ми имаше ирония, тъй като, както ще опиша по-късно, внимавах изключително да не допусна някоя от обичайните за един младши легат издънки и глупости. Дори постигнах такъв успех в един патрул срещу магьосник-разбойник, че си спечелих похвалата на домин Херстал, дивизионния командир, само няколко дни преди мача на рьол да ми докара понижението.