Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 36

— Не — простена мъжът. — Не пряко поне.

— Обясни.

— С пръстена, дето си го носех. Оня, дето ми го открадна кучият син с бича?

Мъчителят понечи да изръмжи нещо, но Кутулу вдигна ръка и той затвори уста.

— Продължавай.

— Магьосникът ми взе за малко пръстена и после ми го върна. Каза, че го бил омагьосал. Ако нещо стане и трябва да го намеря, каза да го опра на челото си и да помисля за него. Щял да дойде или някой от хората му щял да ме намери.

Кутулу стана и се обърна към инквизитора.

— Ти. Трябва да поговоря с теб. Отвън, ако обичаш.

Очите на якия мъж се бяха облещили от страх. Излязох след тях и тръшнах вратата на килията. Чух зад себе си злия кикот на разбойника.

Мъчителят беше два пъти по-едър от Кутулу, но се присви пред господаря си.

— Пръстенът.

Биячът отвори уста да възрази, че е невинен, но под твърдия поглед на Кутулу ръката му сякаш по своя воля посегна към кесията и извади тежък сребърен пръстен.

— Не помислих… — изломоти той.

— Точно така — прекъсна го Кутулу. — Не си помислил. За пръв път ми се налага да те смъмря, Юджърн. Втори път няма да има. Откраднеш ли още веднъж от мен, от държавата, ще те пратя за Никиас пеш, със занаята ти, жигосан на челото!

Юджърн пребледня. С такава дамга щеше да извади късмет, ако изобщо излезеше през портите на Полиситара. Кутулу се обърна към мен.

— Историята с пръстена е единствената нова информация, трибуне, тъй че според мен от него измъкнахме всичко, което знае. Нещо друго да желаете?

Само по-скоро навън от тази ужасна влажна каменна тъмница, по-далече от безнадеждните хлипове и писъци. Поклатих глава и тръгнахме нагоре по безкрайните стълбища, със стражи на всяка площадка, и най-сетне излязохме на големия каменен двор. Вдишах дълбоко чистия въздух и благодарих на семейния ми бог Танис за дъжда, който заплющя в лицето ми и изми спомена за всичко, което беше долу.

Кутулу оглеждаше пръстена.

— Е, какво според вас можем да направим с това?

— Не правим нищо. Изобщо не се опитваме да го използваме. Ако този магьосник е толкова предпазлив, колкото подозирам, сигурно е вложил някакво контразаклинание, тъй че ако се опита да го използва неподходящ човек, или да бъде предупреден, или да прати демон срещу натрапника. Не го носете, не се опитвайте да го използвате за нищо, докато не докладвам на императора какво се случи. Може би ще ни трябва по-силна магия от достъпната ни в Кальо.

— С неохота трябва да призная, че сте прав, макар да не ми харесва, че трябва да моля за помощ от Никиас — отвърна след кратък размисъл Кутулу. — Да приготвя ли доклад за куриер?

— Не. Има нещо по-бързо, макар и по-рисковано — императорът ми бе наредил да не казвам на никого за Зрящата купа, но заповедите понякога са направени, за да се нарушават, и щом го изрекох, осъзнах, че вече ще трябва да се каже на още двама. — Има риск този магьосник да подслуша, затова трябва да действаме веднага, преди да е научил, че убийците са заловени, и да избяга.

— Добре — каза Кутулу. — С помощта на императора ще му поднесем истинска изненада, когато се сблъска с друга змия.