Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 297

Трябваше да направя нещо, за да накарам хората да повярват, че все още има макар и най-нищожен шанс да оцелеят. Казах на бойците да развалят строя и да се престроят около мен. Вятърът беше студен, но духаше над главите ни и шепнеше през необятната свеби отвъд долината. Започнах без никакви опити да вдъхвам надежди:

— Тъй. Не знам за вас, но аз се радвам, че се разкарах от армията.

Това ги стъписа.

— Поне не ни се налага да газим в пепелта и в говната им — продължих и няколко души се изхилиха. — Ей това ми харесва, да съм тук, където човек може да подиша чист въздух — още смях.

— Така. Откъснати сме от императора. И шибаният Байран доволно потрива ръце и си мисли, че ни е спипал. Ще му докажа, че е пълен тъпак, и всеки, който желае да направи същото, е добре дошъл на малка разходка с мен.

— Къде отиваме, трибуне? — подвикна някой.

— Ще я прегазим тази свеби и ще стигнем до едни планини. Ще ги изкачим, ще се спуснем надолу и ще излезем точно на границата на Нуманция. Трябва да сме у дома някъде по Времето на птиците, тъй че времето ще е хубаво. Е, иска ли някой да тръгне с мен?

Ново мърморене и смях. Но повечето лица си оставаха безизразни, отчаяни.

— Или искате да видите колко начина може да измисли някой майсирски селяндур да ви накара да врещите, преди да заминете на Колелото?

Един сержант с навъсено лице пристъпи напред.

— С мене това няма да стане, трибун. Не мисля да се оставя да ме хванат жив. Ще се озорят много, като дойдат.

— Добре. Но не е ли още по-добре да останеш жив и още някой ден?

— Да, по дяволите! Но…

— Няма „но“. Млъквай, мамка му, и слушай!

— Слушам, сър! — и се върна в строя.

— Това е духът, който ни трябва. Защото всички ще се опитаме да останем живи. Погледни човека вляво от себе си. Познаваш ли го? Гледай да го познаваш добре, защото той ще ти измъкне нещастния задник през онези планини. Кажи му името си. Хайде. Всички.

Мълчание. След това забърбориха, подчиниха се един по един.

— До довечера ще останем тук. Първо, всеки ще се включи в подразделение. Ако вече си имате, ще бъдете подсилени. При разделянето приятелят остава с приятеля. Това ще помогне.

— Днес ще повиша някои в офицери, други — в сержанти — продължих. — Може би никога не сте имали звание и не го искате, не смятате, че можете да понесете бремето. Говна. Ще се справите и ще се справите адски добре. Другото, което ще направим, е да си разделим всички продукти. Няма да има повече дебели кучи синове, докато други умират от глад. Ядем всички или никой. Това важи за офицери, сержанти, редници и цивилни… Сега искам да видя Десети, Седемнадесети и Дванадесети от тази страна на долината. Останалите, огледайте дали няма още някой от старата ви част. Искам да тръгнем, преди някой скапан майсирец да ни надуши дирята.

Оказа се, че от разузнавачите на Йонджи са останали живи изненадващо много бойци. Въпреки рискованата им специалност разполагах с деветдесет и двама от първоначалните двеста. Събрах ги настрана и им казах, че всички са повишени в сержант.