Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 2

Помислих си за него и за разните дреболии, с които се бях сдобил през дългото време на затворничество, и отново се засмях. За какво му е на човек да трупа оръжия, ако търси хубава, мигновена смърт?

Свил бях един кухненски нож и грижливо го бях скрил в една фуга между камъните на стената на килията ми, и метална топка, с каквато бях убил ландграф Мейлбранч преди толкова време в Кальо. Разполагах също така с най-важното от всички оръжия — четири златни монети и три сребърни, спечелени с предпазливи залози с тъмничарите ми — отначало медни петаци, след това — с вдигане на залога, сребро и злато. Прибрах тези неща по разни удобни места по тялото си и зачаках.

Двама стражи ме поведоха при началника на затвора Джелап. Беше свестен човек, бъбрив стар домин, прекарал петдесет години под знамената. Това бе последното му назначение преди пенсиониране. Често съм се чудил какво мисли за това си назначение — четиристотин пазачи на огромна каменна крепост само с един затворник.

В кабинета му чакаха трима мъже, облечени в странна униформа — доста дразнещо сиво с червени кантове, — и прецених, че трябва да са от Гвардията на мира, последната военна сила, която крал Байран бе позволил на Нуманция. За подигравка бяха организирани в корпуси, като моята бивша армия, макар че всеки „корпус“ наброяваше сто и петдесет души и се командваше от трибуна предател Ерни. Редиците на Гвардията на мира бяха попълнени с главорези, обичащи грубата сила дотолкова, че нямаха нищо против да я прилагат срещу съотечествениците си.

Тримата се оказаха шамб Каталка и пидни Бошам и Худа. За облика на „гвардейците“ достатъчно красноречиво говореше фактът, че званията им, равностойни на нашите „капитан“ и „легат“, бяха същите като в майсирската армия. И тримата щяха да изглеждат много по̀ на място в някоя бърлога на улични крадци, отколкото в офицерска столова.

Очаквах всичко — от смъртоносна атака до побой или презрително ръмжене. Но ме посрещнаха с формално уважение, което ми се стори малко смешно. И тримата се държаха така, както се очаква да се държат благородници, и до голяма степен се престараваха в усилието си да докарат изискани маниери.

— Заповядано ни е — заговори официално Каталка — да ви придружим до Никиас, пред Великия съвет, където лорд Скопас и лорд Барту ще бъдат щастливи да ви приемат.

Щастливи? Трудно ми беше да прикрия изненадата си. Хвърлих поглед към домин Джелап, за да видя дали ще мога да отгатна нещо по изражението му; нищо не забелязах освен скована сдържаност и може би леко отвращение от това, че е нуманцийски офицер, принуден да си има работа с изменници.

Можех да бъда не по-малко предпазлив от тях. Поклоних се.

— След като нямам избор по въпроса, но като приемам с благодарност начина, по който бяха поднесени заповедите ви, до час ще съм готов за тръгване.

— Добре — кимна Каталка. — Защото ни е заповядано да бързаме спешно. Въпросът е от изключителна важност.