Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 5

След четири дни видяхме суша — обраслите със зелена джунгла продълговати островчета на Делтата, и помирисах горещия тропически поздрав на родината си.

Крайбрежната наблюдателница в началото на канала беше пуста и занемарена, наполовина порутена, а шамандурите, очертаващи канала — отдавна небоядисвани. Не видях много морски кораби да излизат или да се връщат в канала.

След един ден нагоре по реката подминахме хелиографска станция и сигналите поеха напред-назад, за да известят в Никиас за пристигането ни.

По канала се виждаха рибарски лодки, подкарали към града улова си — големите зелени раци на Делтата. Едната галера загреба покрай една от лодките и скоро се върна с пълни кошове раци за вечеря.

Рибарите бяха младежи, всъщност още момчета, имаше и млади жени. Почти нищо не знаех за обичаите в Делтата, затова попитах един от моряците дали това е обичайно и ако е така, какво работят тукашните мъже?

Той ме изгледа, все едно че съм кръгъл идиот, после се озърна да се увери, че никой не вижда, че говори с презрения затворник, и рече:

— Мъжете им са тор… В Майсир, Камбиасо, Кайт… Да не би да сте забравили, че наскоро имаше война?

Благодарих му засрамено и се върнах на перилото. Забелязах, че израженията на рибарите не са никак дружелюбни — един дори се изплю, докато го подминавахме. С риск отново да ме нарекат глупак попитах Худа каква е цената на раците напоследък.

— Проклет да съм, ако знам. Да не мислиш, че Гвардията плаща?

Глупав въпрос наистина. Един мъж с меч плаща само когато той или офицерите му са хора на честта.

Видях Никиас още отдалече, по сиянието в нощното небе — все едно че беше лумнало в пламъци. Градът се осветява с природен газ, докарван по тръби от подземни залежи, и според легендата, когато Градът на светлините потъне в мрак, Нуманция ще загине.

Следващия следобед останахме на котва под града и предположих, че Съветът е наредил да ме докарат в Никиас под прикритието на нощта. Богове, от какво можеха да се боят? Не бях ли прокълнатият Първи трибун, намразен от всички почти колкото императора? Или нещата се бяха променили?

Вдигнахме котва, щом застъпи вечерната смяна на стражата, продължихме нагоре и малко преди разсъмване спряхме на кейовете на Никиас. Очакваше ни конна част гвардейци с четири черни коли с малки прозорчета, с каквито градската стража на Никиас превозва затворници.

— Вие ще се качите в едната — каза Каталка. — Ако някой дебне да ви отмъкне, няма да знае в коя сте.

Възхитих се на хитрия му план — оставаше да знае и че супа не се яде с вилица — и се качих в посочения ми впряг.

Присвих се до прозорчето и се затътрихме по утринните улици. Градът на светлините открай време се хвалеше с това, че никога не спи, но нещата се бяха променили. Малко хора се мяркаха навън, освен фенерджиите, които гасяха газовите дюзи, и тук-там по някой пияница и по някой ранобудник, тръгнал на работа. Дори пияниците обръщаха гръб, щом видеха униформите на Гвардията — копоите на Ерни си бяха спечелили точно тази репутация, която очаквах.