Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 197

Синаит беше изобретила хитро прикритие. Около лагера бе хвърлено заклинание, тъй че всеки магьосник с помощта на Зрящата купа или друго подобно устройство да може да вижда нещата смътно, като през вода, течаща между него и целта, без това да блокира магическия му взор. Ясновидецът щеше да различава замъглени детайли и да е доволен, че „блокиращата магия“ не е достатъчно добра.

Но заклинанието беше непостоянно, спадаше и се усилваше като облаци, плъзнали по небето. Например блокираше напълно заделените войници, докато се придвижваха в усилен марш на юг в продължение на два дни — достатъчно дълго, за да напуснат района на непосредствено наблюдение около лагера ни. С тях замина Кимея и екип от нейните магове, за да поддържат твърдо заклинание, което да пречи на Тенедос и Годжам да ги видят, докато вършат тежката си работа в Делтата.

Щяха да изсекат гористите острови, да окастрят грубо дънерите и да ги довлекат до брега.

Втората част от плана ми, заблуждаващата, се вършеше в лагера. Във всички посоки тръгнаха работни групи с триони, брадви и коли. Отсичаха прави дървета, докарваха ги в лагера и дърводелците се залавяха да правят големи салове, явно за предстояща атака през реката.

Синаит знаеше, че ни наблюдават, „надушваше“ наблюдателите. Тенедос трябваше да е изпаднал във възторг, че предприемам нещо толкова глупаво — да атакувам фронтално. Щеше да подготвя своите водни магии, чудовища и бури; шпионите на Кутулу донасяха за нощно придвижване на войски към полуострова точно срещу нас — приготвяха скрити позиции за контраатаки, след като се прехвърлим на техния бряг.

Губех безцелно часове с щаба си в езда напред-назад покрай реката. Преструвах се, че търся възможни маршрути за атаката. Избрахме няколко очевидно подходящи места, където земята се спускаше полегато към водата, накарахме да докарат там салове и заповядах на част от щаба да подготви схема за атака. Не вярвах някой от невидимите ни наблюдатели да е разбрал, че офицерите, на които възложих тази задача, не бяха от най-добрите ми, а просто неизбежното котило, което всяка армия завъжда около щаба си.

Авторите на приключенски романи сигурно биха се отегчили от това грижливо приготовление, но без подготовка войната се превръща във варварска сеч. Не че и в най-добрия случай е нещо много повече.

Една вечер в шатрата си имах рязък и неприятен разговор с Джакунс, Химчай и Ябиш.

— Обезпокоени сме — без предисловия започна Джакунс — от този ваш план. По-точно от участието на товиетите в него.

Колкото и сериозни съмнения да хранех за стратегията си, определено нямаше да разкрия колебанията си пред хора с по-низш ранг от най-близките ми съветници. Изчаках търпеливо.

— Разбирам защо пазите в тайна точните подробности за военните ви ходове срещу Тенедос — продължи той. — Не е необходимо да знаем тези неща.

— Възразявам — намеси се Ябиш. — Имаме пълното право да знаем всичко, след като вие, генерале, възнамерявате не само да ни намесите, но тази намеса може да причини пълното заличаване на ордена ни.