Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 194

Връщането на императора на трона беше почти факт.

23.

Последното предложение на Тенедос

Иронията беше потресаваща. През цялото време бях замислял да се приближа в обхвата на армията на Тенедос, а сега той беше съвсем наблизо. Но никой от двама ни не можеше да атакува другия без известна промяна в ситуацията: да се атакува през реката беше самоубийствено, освен ако не разполагаш с многократно повече сила, с изненада или с опорен пункт на другия бряг.

Двете възможности, които имах, бяха отблъскващи и самоунищожителни.

Едната бе да се оттегля с надеждата, че ще мога още да укрепя силите си, да тормозя Тенедос и да го въвлека в бой в друг момент и на по-изгодна позиция. Нямаше как да стане, защото той разполагаше с по-голямо предимство, особено с лъжливите истории, разпространени от Трерис за моята измяна. Войниците ми бързо щяха да изгубят духа си и да побегнат, или да бъдат покосени от болести и битки — и поражението ми щеше да е предрешено.

Другият план беше да чакам на място, за да бъда атакуван, тъй като Тенедос не можеше да пренебрегне гнойния трън в държавата си. Но армията ми се нуждаеше от огромно количество храна, а вече бяхме опоскали цялата околност. Тогава Тенедос щеше да нанесе удара си, най-вероятно с могъща магия в добавка към силата на оръжието.

Просто нямах избор.

Ето защо реших аз да атакувам.

Имах няколко идеи и първата ме задължаваше да се посъветвам със Синаит и Кимея. Може ли магия да преведе един съд по реката? Не много добре и не съвсем точно, в сравнение с един опитен човек и весло, последва отговорът. Поставих въпроса си по-точно и припомних на Кимея какво бяхме направили преди известно време.

— Може би — отвърна тя.

— Определено — заяви по-твърдо Синаит. — Давате ми материала, достатъчно далече от терена, за да има място заклинанието ми да укрепне, и ще го направим.

За мен това беше достатъчно, за да събера съветниците си и да им изложа плана си.

— Адски сложно е — изръмжа Линърджис. — Сложните планове обикновено пропадат.

— Вярно — съгласих се. — Имаш ли по-добър?

Той се замисли, а ние продължихме обсъждането.

— Възражението ми е, че ще е много кърваво — каза Йонджи. — Особено за щурмоваците ми.

— Мрежата ми, доколкото я има в Никиас, ще се разкъса — рече Кутулу. — А и шпионите невинаги са добри убийци.

— Много от моите братя и сестри го могат, и са убивали, но ти сега искаш да станат войници без тренировка — каза Кимея. — Опитат ли веднъж открито, няма къде да избягат и нищо няма да им остане, освен да умрат.

— И тримата сте прави — отвърнах унило. — В най-добрия случай, дори да успеем, ще е кървава баня. Никак не ми харесва, защото ако се провалим, това ще е последният шанс, който Нуманция ще има за поколения напред.

— Сигурно помните какво ми каза Тенедос за плановете си да стане безсмъртен — продължих. — Не знам дали беше празно самохвалство, но ако наистина е открил начин да живее вечно… провалът ни може да доведе до вечен мрак не само за Нуманция, а за целия свят, защото страстта му за власт е безгранична.