Читать «Шутът на кралицата» онлайн - страница 346

Елизабет вдигна ръка.

— Заклевам се в безсмъртната си душа, че ще задържа тази страна в лоното на истинската вяра — каза тя. Ръката й потрепери леко. Тя я свали, сключи ръце пред себе си и се обърна към Джейн Дормър.

— Тя поиска ли нещо друго?

— Нищо повече — каза Джейн, с много слаб глас.

— Значи можете да й кажете, че съм го направила?

Погледът на Джейн се плъзна към мен, и принцесата веднага го забеляза.

— А, значи затова си тук — тя се нахвърли върху мен. — Моята малка прорицателка шпионка. Трябва да отвориш прозорец в душата ми, да прозреш в сърцето ми и да съобщиш на кралицата онова, което мислиш, че знаеш, онова, което си представяш, че си видяла.

Не казах нищо.

— Ще й кажеш, че съм вдигнала ръка и съм изрекла клетвата, която е поискала от мен — нареди ми тя. — Ще й кажеш, че аз съм истинската наследница.

Изправих се на крака: главицата на Дани се полюшваше сънливо на рамото ми.

— Ако позволите, ще останем тук тази вечер и ще се върнем при кралицата утре — казах, избягвайки отговора.

— Има още нещо — каза Джейн Дормър. — Нейно величество иска от вас да платите дълговете й и да се погрижите за доверените й слуги.

Елизабет кимна:

— Разбира се. Уверете сестра ми, че ще зачета желанията й, както би сторил всеки истински наследник.

Мисля, че единствено аз можех да доловя лекия изблик на радост под мрачния глас на Елизабет. Не я осъждах за това. Подобно на Мери и тя беше чакала цял живот момента, когато можеше да чуе новината, че е кралица, и сега мислеше, че ще я получи със сигурност, утре, или на по-следващия ден.

— Ще тръгнем призори — казах, мислейки си за крехкото здраве на кралицата. Знаех, че ще се държи, за да чуе, че Англия е на сигурно място, в лоното на истинската вяра, че каквото и друго да беше загубено, тя е върнала на Англия Божието благоволение.

— В такъв случай сега ще ви пожелая лека нощ и късмет — каза мило Елизабет.

Тя ни остави да стигнем до вратата и Джейн Дормър да излезе преди мен, а после каза толкова тихо, че единствено аз, която се ослушвах дали няма да ме повика, я чух:

— Хана.

Обърнах се.

— Знам, че си както нейна, така и моя вярна приятелка — каза тя тихо. — Направи това последно нещо в служба на господарката си и приеми думите ми като истина, и й позволи да отиде при Бог донякъде успокоена. Дай й мир, и дай мир на страната ни.

Поклоних й се и излязох.

Мислех, че ще си тръгнем от Хатфийлд без друго сбогуване, но когато отидох да взема коня си в заскрежената студена утрин, докато слънцето гореше в червено като разжарен въглен на белия хоризонт, там стоеше лорд Робърт, красив и усмихнат, загърнат в тъмночервен кадифен плащ, а до него беше Джон Дий.

— Синът ти достатъчно топло ли е облечен за пътуването? — попита ме той. — Много е студено и вятърът е пронизващ.

Посочих зад гърба си. Дани вървеше с усилие под тежестта на много дебело вълнено палто, понесъл един шал, който бях настояла да вземе. Надзърна към мен изпод тежка вълнена шапка.

— Горкото момче е почти удавено в дрехи — казах. — По-скоро ще се изпоти, отколкото да измръзне.