Читать «Шутът на кралицата» онлайн - страница 345

— Е, амин за това — казах.

— И какво е съобщението ти? — попита тя по-сериозно.

— Може ли да говорим в личния ви кабинет? И може ли да доведа при вас Джейн Дормър?

— Заедно с лорд Робърт — постави условие тя. — И Джон Дий.

Сведох глава и я последвах, когато тръгна надолу по галерията към покоите си. Придворните се кланяха, докато минаваше край тях, сякаш вече беше кралица. Усмихнах се, припомнила си един ден, когато беше куцала с обувката си в ръка и никой не й беше предложил ръка. Сега бяха готови да разстелят плащовете си в калта, за да опазят краката й сухи.

Влязохме в стаята й и Елизабет отнесе малък дървен стол до огнището. Направи ми знак, че мога да си придърпам стол, и аз го отнесох до другия край на огнището, сложих Дани на коляното си и се облегнах назад на дървената ламперия. Съзнавах, че трябва да мълча и да слушам. Кралицата искаше да й съобщя дали Елизабет ще се съгласи да запази истинската вяра. Трябваше да се вслушвам през думите и да открия значението зад тях. Трябваше да прозра през маската на усмихнатото й лице и да вникна в сърцето й.

Вратата се отвори и в стаята влезе Джейн. Тя направи на Елизабет съвсем лек реверанс и застана пред нея. Елизабет й направи знак да седне.

— Ще остана права, ако ви е угодно — каза Джейн сковано.

— Имате да обсъждате дела с мен.

Елизабет я подкани да започне.

— Кралицата помоли Хана и мен да дойдем при вас и да поставим пред вас един въпрос. Кралицата изисква да отговорите напълно вярно и искрено. Тя би искала да се закълнете в душата си, че отговорът, който давате, е истината и цялата истина.

— И какъв е този въпрос?

Дани се изви в скута ми и аз го преместих малко по-близо, като опрях главицата му на бузата си, така че да мога да гледам над него към бледото лице на принцесата.

— Кралицата ми поръча да ви кажа, че ще ви посочи за своя наследница, за своя единствена истинска наследница, и ще бъдете кралица и ще заемете престола на Англия без дори една дума на несъгласие, ако й обещаете, че ще се придържате към истинската вяра — каза Джейн тихо.

Джон Дий рязко си пое дъх, но принцесата беше напълно неподвижна.

— А ако не го сторя?

— Тогава кралицата ще посочи друга наследница.

— Мери Стюарт?

— Не знам и не желая да правя предположения — отвърна Джейн.

Принцесата кимна.

— Върху Библия ли трябва да се закълна? — попита тя.

— В душата си — каза Джейн. — В безсмъртната си душа, пред Бога.

Моментът беше тържествен. Елизабет погледна към лорд Робърт и той пристъпи леко към нея, сякаш искаше да я защити.

— А тя кълне ли се, че в замяна ще ме посочи за наследница?

Джейн Дормър кимна:

— Ако влезете в лоното на истинската вяра.

Елизабет си пое дълбоко дъх.

— Ще се закълна — каза тя.

Тя се изправи. Робърт Дъдли тръгна напред, сякаш искаше да я спре, но тя дори не го погледна. Не се изправих, както бе редно да сторя. Стоях напълно неподвижна, с очи, приковани върху бледото й лице, сякаш исках да я разчета като чиста страница с текст, току-що свалена от пресата, по която мастилото още не беше изсъхнало.