Читать «Шутът на кралицата» онлайн - страница 340
Филипа Грегъри
— Дан’ил — каза той, като се потупа с юмруче по гърдите.
Тя ми се усмихна:
— Дете с бърз ум — каза тя. — Баща му няма да го познае.
— Надявам се, че ще го познае — казах малко задъхано. Ако не беше получил писмото ми, Даниел дори нямаше да знае, че съм взела сина му и той е в безопасност при мен. Ако дойдеше при мен след освобождаването си, целият ни живот като семейство можеше да започне отново. — Наистина се надявам, че ще го познае — повторих.
Когато се върнах в двора, в покоите на кралицата цареше суматоха. Беше припаднала, докато се обличала за вечеря, и я бяха сложили да си легне. Лекарите бяха повикани и й пускаха кръв. Тихо подадох Дани на Уил Сомърс, който беше в личния кабинет на кралицата, и влязох през охраняваните от пазачи врати в спалнята на кралицата.
Джейн Дормър, бяла като платно и самата тя видимо болна, стоеше при горния край на леглото и държеше ръката на кралицата, докато лекарите отскубваха тлъсти черни пиявици от краката й и ги пускаха отново в стъкленицата им. По слабите крака на кралицата имаше синини там, където жестоките уста на пиявиците се бяха впивали в нея, камериерката издърпваше чаршафа надолу. Кралицата беше затворила очи от срам, че е така разголена и изложена на показ, беше извърнала глава от разтревожените лица на лекарите си. Докторите се поклониха и излязоха от стаята.
— Лягай си, Джейн — каза немощно кралицата. — Болна си не по-малко от мен.
— Не и докато не се погрижа ваше величество да хапне малко супа.
Кралицата поклати глава и махна с ръка към вратата. Джейн направи реверанс и излезе, като остави кралицата и мен сами.
— Ти ли си, Хана? — попита тя, без да отваря очи.
— Да, ваше величество.
— Би ли се съгласила да напишеш едно писмо, което ще ти продиктувам, на испански? И да го изпратиш на краля, без да го показваш на никого?
— Да, ваше величество.
Взех хартия и перо от масата, придърпах едно столче и седнах до леглото й. Тя ми диктуваше на английски, а аз превеждах думите на испански, докато пишех. Изреченията бяха дълги и гладки: разбрах, че тя отдавна чакаше да му изпрати това писмо. През всичките нощи, когато беше плакала за него, тя беше съчинявала това писмо, за да го изпрати от смъртното си ложе, знаейки, че той ще е далече, наслаждавайки се на приятен живот в Ниските земи, ухажван от жени, обсипван с ласкателства от мъже, в очакване да се ожени за сестра й. Написа му писмо като онова, което нейната майка написала на баща й от смъртното си легло: писмо, изпълнено с любов и вярност към един мъж, който не й беше поднесъл нищо друго, освен сърдечни страдания.
Любими съпруже,
Тъй като сметна за угодно да стоиш далече от мен в болестта и скръбта ми, аз ти пиша тези думи, които ми се иска да можех да ти кажа, докато гледам обичното ти лице.
Не би могъл да имаш, и никога не ще имаш по-любяща съпруга. Видът ти изпълваше сърцето ми с радост всеки ден, в който бяхме заедно: съжалявам единствено, че прекарахме толкова много време разделени.
Струва ми се много трудно това, че трябва да се изправя пред смъртта така, както се изправях и пред живота: сама и без човека, когото обичам. Моля се никога да не познаеш самотата, която ме съпътстваше през всеки ден от живота ми. Ти все още имаш любящ родител, който да те съветва, имаш любяща съпруга, която не искаше нищо толкова силно, колкото това, да бъде до теб. Никой никога не ще те обича по-силно.
Не ми казват, но зная, че съм близо до смъртта. Това може да е последната ми възможност да се сбогувам с теб и да ти изпратя обичта си. Дано се срещнем на небето, макар че не можахме да бъдем заедно на земята.
