Читать «Шутът на кралицата» онлайн - страница 337

За известно време тук, далече от града, кралицата изглеждаше по-добре. Разхождаше се край реката с мен сутрин или вечер: не можеше да понася ярката светлина в средата на деня. Но Хамптън Корт беше пълен с призраци. Именно по тези пътеки и в тези градини тя се беше разхождала с Филип, когато бяха младоженци, кардинал Поул току-що бе пристигнал от Рим, а пред тях се простираше целият християнски свят. Именно тук му беше прошепнала, че очаква дете, и беше започнала първото си усамотение в родилната стая, сигурна в щастието си, уверена, че ще роди син. И именно тук беше излязла от усамотението си, бездетна и болна, и беше видяла как Елизабет се превръща в красавица и се радва на триумфа си, с още една стъпка по-близо до трона.

— Изобщо не се чувствам по-добре тук — каза ми тя един ден, когато Джейн Дормър и аз влязохме да й пожелаем лека нощ. Отново си беше легнала рано, почти превита на две от болки в корема, изгаряше от треска. — Другата седмица ще отидем в двореца Сейнт Джеймс. Ще прекараме Коледа там. Кралят харесва Сейнт Джеймс.

Джейн Дормър и аз се спогледахме мълчаливо. Не смятахме, че крал Филип ще се прибере у дома при съпругата си за Коледа, след като не се беше прибрал у дома, когато тя изгуби надежда, че ще има дете, след като не се беше прибрал, когато тя му писа, че е толкова болна, че й се струва непоносимо да живее.

Както се опасявахме, придворните в двореца Сейнт Джеймс бяха твърде малобройни. Милорд Робърт получи по-големи и по-хубави покои, не защото звездата му изгряваше, а просто защото в двора имаше по-малко хора. В някои дни го виждах, когато се хранехме, но през повечето време той беше в Хатфийлд, където принцесата поддържаше обкръжение от жизнерадостни хора, а пред вратата й се стичаше постоянен поток посетители.

Освен това в онзи стар дворец невинаги играеха игри. Правеха планове как принцесата ще управлява страната, когато се възкачи на престола. И ако познавах Елизабет и милорд Робърт, те сигурно се питаха колко ли скоро ще стане това.

Лорд Робърт ме виждаше съвсем рядко; но не ме беше забравил. Един ден през септември дойде да ме потърси.

— Мисля, че ти направих голяма услуга — каза той с очарователната си усмивка. — Още ли си влюбена в съпруга си, госпожо Карпентър? Или ще го изоставим в Кале?

— Имате вести за него? — попитах. Отпуснах ръка надолу и почувствах как ръката на Дани се вмъкна в моята.

— Може и да имам — каза той предизвикателно. — Но ти не отговори на въпроса ми. Искаш ли той да се прибере у дома в Англия, или ще забравим напълно за него?