Читать «Шутът на кралицата» онлайн - страница 327

Направих плавно реверанс, а после се изправих. Черните очи на Елизабет ми хвърлиха бърз поглед. Не й харесваше да ме вижда седнала до Робърт Дъдли, докато той галеше врата ми с цветчета от орлови нокти.

— Принцесо.

— Чух, че си се върнала. Негова светлост каза, че си станала жена. Не очаквах да те видя чак толкова…

Зачаках.

— Дебела — каза тя.

Вместо да се почувствам обидена, каквото бе нейното намерение, аз се изкикотих силно на детинската й, ревнива грубост.

Нейните очи също веднага заиграха. Елизабет никога не се цупеше.

— Докато вие, принцесо, сте по-красива от всякога — казах незабавно.

— Надявам се. И за какво говорехте, доближили глави така плътно?

— За вас — казах простичко. — Кралицата ме изпрати да разбера как сте. И се зарадвах, че ще дойда да ви видя.

— Предупредих те да не чакаш, докато стане твърде късно — каза тя, като обхвана с жест придворните дами, безделничещите красиви мъже, придворните от Лондон, които видяха, че ги разпознах и изглеждаха леко смутени. Двама членове на съвета на кралицата отстъпиха назад пред внимателния ми поглед: с тях беше един дипломатически пратеник на Франция, а също и един-двама дребни владетели.

— Виждам, че в двора на ваша светлост цари веселие — казах с равен тон. — Както и е редно. Но не мога да се присъединя към вас, дори ако бихте склонили да ме приемете. Трябва да служа на сестра ви. В нейния двор няма веселие, тя има малко приятели. Не бих я оставила сега.

— Тогава трябва да си единственият човек в Англия, който не я е изоставил — каза тя бодро. — Миналата седмица й отмъкнах готвача. Тя изобщо яде ли нещо?

— Справя се — казах сухо. — А дори испанският посланик, граф Фериа, нейният най-голям приятел и доверен съветник, отсъстваше от двора, когато тръгнах.

Тя стрелна с бърз поглед Робърт Дъдли и го видях как кимна, в знак, че й разрешава да говори.

— Отхвърлих молбата му — каза тя тихо. — Нямам планове да се омъжвам за никого. Можеш да увериш кралицата в това, защото е вярно.

Направих й лек реверанс.

— Радвам се, че не се налага да й отнеса новини, които да я направят още по-нещастна.

— Иска ми се тя да изпитваше някаква тревога за хората в страната — каза остро Елизабет. — Изгарянето на еретици продължава, Хана, продължава агонията на невинни хора. Би трябвало да кажеш на кралицата, че тъгата й от загубата на едно дете, което никога не е съществувало, е нищо в сравнение със скръбта на жена, която вижда как синът й отива на кладата. А има стотици жени, които са били принудени да гледат това.

Робърт Дъдли ми се притече на помощ:

— Ще вечеряме ли? — попита той небрежно. — А след вечеря ще има музика. Настоявам за един танц.

— Само един ли? — запита тя: настроението й се повиши веднага.

— Само един — каза той.

Тя направи малка, кокетна, нацупена гримаса.

— Танцът, който започва, когато засвири музиката след вечеря, и свършва, когато слънцето се покаже и никой не може да изтанцува и стъпка повече — каза той. — Искам този танц.

— А какво ще правим след това, когато сме танцували толкова, че не можем повече? — попита предизвикателно тя.