Читать «Другата кралица» онлайн - страница 237
Филипа Грегъри
Херцогът повдига глава, докато служителят на короната чете обвинението, и се оглежда, както уморен ястреб оглежда клетката: вечно нащрек, винаги готов за опасност: но в очите му вече не блести гордостта на рода Хауърд. Затвориха го в стаята, където са държали дядо му, обвинен в държавна измяна. Той може да гледа към моравата, където екзекутираха баща му за провинения срещу Короната. Хауърдови винаги сами са представлявали най-голяма опасност за самите себе си. Томас сигурно има чувството, че неговият род е прокълнат. Мисля, че ако неговата братовчедка, кралицата, можеше да го види сега, тя щеше да му прости чисто и просто от съжаление. Той може и да е бил погрешно съветван, може и да е сгрешил, но той е понесъл своето наказание. Този човек е на края на силите си.
Питат го дали се признава за виновен, но вместо да отговори с „да“ или „не“, той моли съда за съветник, за адвокат, който да му помогне да отговори на обвинението. Не е нужно да поглеждам Сесил, за да видя, че ще откаже: главният съдия Катлайн вече е станал преди всички нас, изправил се е на крака като малка марионетка, и обяснява, че на процеси за държавна измяна не се позволява адвокат. Хауърд може да отговори само дали е извършил измяна, или не. Няма също и смекчаващи вината обстоятелства: ако отговори, че се признава за виновен, това е все едно да каже, че иска да умре.
Томас Хауърд поглежда към мен като към стар приятел, за когото мисли, че ще се отнесе справедливо с него.
— Имах много малко време, за да се подготвя да отговоря на такъв важен въпрос. Не разполагах дори с пълни четиринайсет часа, като броя и деня, и нощта. С мен се отнасят особено сурово. Разполагах с много малко време и нямах никакви книги, нито сборник със закони, нито дори кратко обобщение на законите. Принуден съм да вляза в битка без оръжие.
Свеждам поглед към ръцете си. Размествам книжата си. Нима можем да отведем този човек до ешафода, без да му дадем време да подготви защитата си? Нима няма да му позволим адвокат?
— Заставам тук пред вас, за да се боря за живота си, за земите и движимите си имущества, за децата си и за потомците си и за онова, което ценя най-много от всичко — за своята правдивост — казва ми разпалено той. — Въздържам се да говоря за честта си. Не притежавам познания в тази област: позволете ми да получа онова, което позволява законът, позволете ми да получа съвет.
Готвя се да наредя на съдиите да се оттеглят и да вземат решение по молбата му. Ние бяхме негови приятели, не можем да го чуем как ни моли за нещо толкова разумно и основателно и да отхвърлим молбата му. Този човек трябва да получи съвет. Тогава една бележка от Сесил, който седи по-надолу на масата, бива предадена и пъхната под дланта ми.