Читать «Другата кралица» онлайн - страница 236

Филипа Грегъри

Аз заемам най-високото място, а от двете ми страни са останалите лордове, които ще бъдат съдници по този ужасен случай заедно с мен, да им прости Господ, че служат тук. Сесил е подбрал членовете на този съд добре за своите цели. Тук са Хейстингс, заклетият враг на шотландската кралица; Уентуърт, Робърт Дъдли и неговият брат Амброуз, всеки от тях — приятел на Норфолк в добрите времена: но нито един от тях не е готов да рискува репутацията си за него сега, никой не би дръзнал да защити шотландската кралица. Всички ние, които шушукахме против Сесил само преди три години, сме се скупчили заедно сега, като изплашени ученици, за да правим всичко, каквото той ни нареди.

Тук е и самият Сесил — Бърли, както не бива да забравям да го наричам. Най-новият и прясно удостоен с титла от кралицата благородник: барон Бърли, в бляскавите си нови одежди, с искрящо бяла и пухкава яка от хермелин.

По-ниско от нас, лордовете, седят назначените от кралицата съдии на Короната, а пред всички нас има подиум с драперия, на който Хауърд ще се изправи, за да отговаря на обвиненията. Зад него ще седят благородниците, а зад тях е мястото, където ще стоят хилядите представители на дребното дворянство и гражданите, дошли в Лондон да се насладят на неповторимото зрелище как един кралски родственик бива изправен на публичен процес за държавна измяна и бунт. Как кралското семейство отново се обръща срещу собствените си членове. Откриваме, че изобщо не сме напреднали кой знае колко.

Все още е тъмно и студено в осем часа, когато на вратата настъпва раздвижване и влиза Томас Хауърд. Той разменя бърз поглед с мен и аз си помислям, че последните три години не са били милостиви към нито един от двама ни. Знам, че лицето ми се е набраздило с тревожни бръчки от грижите за кралицата и унищожаването на моя покой, а той е посивял и изтощен. Блед е с ужасна затворническа бледност, която се явява у човек, свикнал да бъде на открито във всякакво време, всеки ден, който след това внезапно е бил затворен. Някогашният загар покрива кожата му като мръсотия, а здравият цвят отдолу е избледнял. Това е бледността, до която води затворничеството в Тауър, той сигурно я е виждал върху лицето на баща си, а и на дядо си. Той застава на подиума, и за свой ужас аз виждам, че стойката му — винаги самоуверена, винаги надменна — се е променила. Той се е изгърбил като човек, притиснат и приведен под тежестта на лъжливи обвинения.