Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 63

— Ако трябва да бъда честен, сър, главно заради тяхното добро се сражавам. Надявам се единствено, че няма да направят някоя посрамваща ме постъпка, тъй като някои от тях са склонни да реагират прибързано — обикновено заради мен, разбира се. Но в този случай бих предпочел просто да се насладят на празника.

Албърт отново кимна леко и изпразни чашата си.

Белънтайн също надигаше своя бокал. Оригна се гръмко и отпусна лакът върху масата, опрял буза на дланта си. Ейдриън прецени, че не след дълго графът ще удави и последните остатъци съзнание.

Монахът и сивобрадият се оттеглиха, оживено обсъждайки легендата на Кайл, значимостта на Салдуровата история и истинската същност на човека, когото Ейдриън бил срещнал в гората.

— За мен бе удоволствие да седя на една трапеза с вас — рече Албърт, изправяйки се. — Не съм свикнал на подобно изтънчено изобилие, а виното замъгли главата ми. Страхът от евентуално излагане ме принуждава да се оттегля.

Двамата рицари се сбогуваха с него и Ейдриън наблюдаваше как Албърт напуска залата, без да поглежда назад.

Останал без други събеседници, Ейдриън се обърна към Бректън.

— Баща ви не присъства ли или е седнал другаде?

Бректън, чието внимание бе насочено към предната част на залата, се забави с отговора.

— Той реши да не присъства. Аз също нямаше да дойда, ако моят лорд не бе поискал това — посочи към графа, който не реагира. — Никой от двама ни не е в настроение за празнуване. Едва наскоро научихме за кончината на брат ми Уесли, умрял в служба на императрицата.

Ейдриън отговори с мрачен глас:

— Моите съболезнования. Убеден съм, че е умрял с чест.

— Благодаря ви, но смъртта по време на служба не е нещо необичайно. Би облекчило мъката ми да узная обстоятелствата. Той умря далеч от дома, служейки на борда на „Изумрудената буря“, която бе изгубена в морето — Бректън се изправи на крака. — Моля да ме извините. Аз също ще се оттегля.

— Разбира се, приятна вечер.

Проследи как Бректън се отдалечава. Рицарят имаше същата походка като Уесли. Ейдриън трябваше да си припомни, че и двете изправени пред него алтернативи бяха неприятни. Дори и без емоционалните връзки, два живота бяха по-ценни от един. Бректън беше войник, а както самият той бе отбелязал, смъртта по време на служба беше нещо обичайно. Ейдриън нямаше избор, но този факт не облекчаваше съвестта му.

Главата на Белънтайн се изплъзна от ръката му и глухо изкънтя върху масата.

Ейдриън въздъхна. Подобно на рицарството, пиршествата също се бяха оказали различни от очакваното.

Глава 11

Рицарска добродетел

Албърт Уинслоу крачеше бързо из Акуеста, увил се плътно в плаща си с вдигната качулка. Съжаляваше задето не е обул ботуши, защото обувките му предателски се хлъзгаха по заледения калдъръм. Трябваше да вземе карета. В двореца имаше няколко, които се отдаваха под наем, ала вървенето пеш правеше лесно установяването на евентуални преследвачи. Той се обърна — улицата беше празна.