Читать «Зимният фестивал» онлайн - страница 155

Намирайки овъглените стълби, Ариста внимателно се заизкачва. Под нея дъските се разцепваха и пропукваха. Защитена от робата на Есрахаддон, тя усещаше топлината, но поражения нямаше. Вдишаният през плата въздух бе свеж и хладен.

— Благодаря ти, Есра — промърмори тя, проправяйки си път през гъстия дим.

Някъде отгоре дочу задавен вик. На третия етаж намери Модина. Императрицата се намираше в средата на малка стаичка, ръцете и краката ѝ бяха вързани. Огънят бе зает да пирува със сухото дърво в другия край на стаята и не обръщаше внимание на по-новите дъски на пода. Търчейки по гредите, той гризеше с вълча наслада.

— Няма много време — каза принцесата, хвърляйки поглед нагоре. — Можеш ли да вървиш?

— Да — отвърна Модина.

Ариста се прокле, задето не е взела кинжал, докато се мъчеше да отвърже ръцете на императрицата. Веднъж освободила ги, двете се заеха с краката.

Модина кашляше и се давеше. Ариста свали робата. Моментално непоносимата горещина я удари. Уви одеждата около раменете им като килим и притисна единия ръкав към носа си.

— Дишай през нея — надвика рева на пламъците.

Двете жени заслизаха заедно. Ариста държеше огъня под око и го заплашваше, когато той се приближеше прекалено близо. Греда се разцепи над главите им с гръмотевичен пукот. Сградата се разтърси. Стъпалото под Ариста поддаде. Модина я дръпна тъкмо навреме, за да спаси принцесата от двуетажно падане.

— Трябва да сме благодарни на тъмницата, че не си особено тежка — каза Модина през ръкава. Стигнаха долния етаж и заедно изтичаха навън. Щом императрицата се появи, Амилия я прегърна силно.

— В сградата има още хора — обяви сър Бректън. — В онзи прозорец открая.

— Помощ! — проплака Салдур. — Помогнете ми!

Неколцина погледнаха към Ариста, но тя не помръдна.

— Помогнете ми! — изпищя той.

Принцесата отстъпи назад, за да погледне по-добре. Старецът плачеше. По лицето му бе изписан ужас.

— Ариста! — примоли се той, виждайки я. — В името на Новрон… помогни ми, дете.

— Срамота — викна тя в отговор, — че Хилфред не е тук да те спаси.

Разнесе се ново гръмко пращене и очите на Салдур се изпълниха с паника. Сграбчи перваза и се вкопчи в него, когато подът под нозете му изчезна. Пръстите му поддадоха. С предсмъртен писък, Морис Салдур, бивш епископ на нифронската църква, сърегент и архитект на Новата империя, изчезна сред пламъците.

* * *

Ейдриън се бе привел над моста и оглеждаше реката. Очите му се задържаха на мястото, където тялото бе изчезнало във водата. Повей на вятъра развя познато наметало изпод моста.

Сърцето му заби по-бързо при вида на четири пръста, вкопчили се под свода. Уви крака около стълба и се надвеси още повече. Малко не му достигаше. Ройс се беше хванал за моста с лявата си ръка, а краката му се поклащаха над реката.

— Ройс! — викна Ейдриън.

Партньорът му не вдигна глава.

— Ройс… по дяволите, погледни ме!

Ройс продължаваше да се взира в шумящите води, а вятърът развяваше наметалото му като пречупените криле на птица.

— Ройс, не мога да те стигна! — викна Ейдриън, протягайки ръка към приятеля си. — Трябва да ми помогнеш. Протегни другата си ръка, за да мога да те издърпам.