Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 68

Малори гребе съвсем бавно. Преди десет минути скоростта ѝ бе намаляла наполовина. Водата, урината и кръвта се плискат в глезените ѝ. По брега бродят животни, или луди, или същества. Вятърът е студен. Том го няма. Шанън я няма. Сивият свят зад превръзката започва да се върти като гъста утайка, устремила се към канала.

Малори повръща.

В последния миг ѝ минава през ума, че това е ужасно, какво ѝ става. Прилошава ѝ. Какво ще стане с децата? Ще се оправят ли, ако мама просто изгуби съзнание?

И дотук.

Ръцете на Малори отпускат веслата. Представя си как Том я наблюдава. Съществата също я наблюдават.

После, докато Момчето задава въпрос, Малори, капитанът на техния мъничък кораб, припада.

27.

Малори се събужда, сънувала е бебета. Допуска, че е ранна сутрин или късна вечер. В къщата е тихо.

Колкото повече напредва бременността ѝ, толкова по-живо си представя своето положение. И в двете книги за бременността се говори за домашно раждане. Разбира се, възможно е и без помощ от професионалист, но в книгите не го препоръчват. От хигиенни съображения, казват. Непредвидени обстоятелства. Олимпия отказва да чете тези глави, но Малори е убедена, че трябва.

Един ден болката, за която майка ти и всяка друга майка говори, ще те сполети в същата форма: раждане. Само една жена би могла да го изпита и поради тази причина всички жени са свързани.

И ето че моментът наближава. Вече. А кой ще ѝ помогне, когато настъпи часът? В стария свят отговорът е лесен. Шанън, разбира се. Мама и татко. Приятели. Акушерка, която ще я уверява, че всичко ще бъде наред. На масата ще има цветя. Чаршафите ще миришат свежо. Всички, които вече са раждали, ще я обсипват с любов и внимание; ще се държат така, все едно раждането е да извадиш ядката на шамфъстък. И спокойствието, което всички щяха да внушават, щеше да облекчи невъзможно опънатите ѝ нерви.

Но този отговор вече не е актуален. Сега Малори очаква да роди по-скоро като вълчица: грубо, без удобства, нечовешки. Без лекар. Без акушерка.

Без обезболяващи.

О, как само си бе представяла, че ще знае какво да прави! Че ще е подготвена! Списания, уебсайтове, видеоклипове, съвети от акушер-гинеколога, разкази от други майки. Сега обаче няма достъп до тези неща. До нито едно от тях! Няма да ражда в болница, ще се случи ето тук, в къщата. В някоя от стаите на тази къща! И най-многото, на което би могла да се надява, е Том да помага, докато Олимпия я държи за ръката и я гледа с ужас. Прозорците ще са закрити с одеяла. Може би под задника ѝ ще има тениска. Ще пие мътна кладенчова вода от чаша.