Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 120

Превръзката на очите.

При мисълта за превръзката и всичко, свързано с нея, Малори чува нещо като гръмка металическа експлозия.

Лодката се блъска в нещо. Малори незабавно проверява дали децата са добре.

Знае, че това е защитната мрежа. Активирали са алармата на Рик.

Малори, с разтуптяно сърце, без да е нужно да гребе повече, вдига глава към небето и крещи. От облекчение. От гняв. От всичко.

— Тук сме — вика силно. — Тук сме!

Чуват движение откъм бреговете. Нещо се движи бързо към тях.

Малори грабва веслата. Има чувството, че ръцете ѝ завинаги ще останат в това положение.

Докато се приготвя, нещо я докосва по ръката.

— Всичко е наред! — казва ѝ глас. — Казвам се Констанс. Спокойно. Аз съм от хората на Рик.

— Очите ти отворени ли са?

— Не. Нося превръзка.

Съзнанието на Малори се изпълва със смътно познати звуци.

Ето така звучи жена. Не е чувала друг женски глас, откакто Олимпия полудя.

— С мен са двете ми деца. Тримата сме.

— Деца ли? — внезапно се оживява Констанс. — Хвани ме за ръката, да ви свалим от лодката. Ще ви заведа в „Тъкър“.

— „Тъкър“ ли? — сепва се Малори.

— Да, ще ти покажа — там живеем. Нашият лагер.

Констанс помага на Малори да изведе първо децата.

Хванали са се здраво за ръце, докато Малори бива издърпана от лодката.

— Ще трябва да ме извиниш, задето нося оръжие — казва свенливо Констанс.

— Оръжие ли?

— Случвало се е алармата да бъде активирана от всякакви животни, сигурно си представяш. Ранена ли си? — пита Констанс.

— Да, ранена съм.

— Имаме лекарства. И лекари.

Устните на Малори се напукват болезнено, докато се усмихва по-широко откогато и да било през последните четири години.

— Лекарства?

— Да. Лекарства, сечива, хартия. Много неща.

Тръгват бавно. Ръката на Малори стиска рамото на Констанс. Не може да върви сама. Децата са се вкопчили в панталона на Малори, следват ги слепешката.

— Две деца — нежно казва Констанс. — Мога само да си представя през какво си минала днес.

Казва днес, но и двете са наясно, че има предвид години.

Изкачват се по хълм и тялото на Малори пулсира от болка. После теренът под краката им се променя внезапно. Бетон. Тротоар. Малори чува звънко почукване.

— Какво е това?

— Звукът ли? — пита Констанс. — Бастун за незрящи. Но вече не ни е нужен. Пристигнахме.

Малори чува енергично почукване по вратата.

Отваря се порта, която звучи като да е огромна и метална, след което Констанс ги въвежда.

Вратата се хлопва зад тях.

Малори помирисва неща, които не е помирисвала от години. Храна. Готвено. Талашит, сякаш нещо се строи. Не само помирисва, но и чува. Басовото боботене на машина. Няколко машини, които работят едновременно. Въздухът се усеща чист и свеж и звукът на разговорите отеква надалеч.