Читать «Кутия за птици» онлайн - страница 101

Последното, което вижда, преди да затвори очи, е съквартирантите, скупчени на група. Гледат я отблизо. Гледат корема ѝ.

Знаят, че моментът е дошъл.

Виктор ръмжи пак. Дон поглежда към стълбите. Джулс излиза.

— Благодаря ти, Том — казва Малори. — За тромбите. Струва ѝ се, че чува кутията за птици да се удря лекичко в къщата. Но само вятърът се блъска в прозореца.

После заспива. И сънува птиците.

41.

Птиците по дърветата са подивели. Все едно хиляда клони се тресат наведнъж. Сякаш е излязъл ураганен вятър. Но Малори не го усеща тук, на реката. Не. Тук няма вятър.

Но нещо тревожи птиците.

Болката в рамото е достигнала ниво, каквото Малори не помни да е изпитвала в живота си. Укорява се, че през последните четири години не обръщаше повече внимание на физиката си. Посвети цялото си време на обучението на децата. Докато способностите им започнаха да надхвърлят капацитета ѝ да им измисля задачи.

Мамо, в кладенеца падна лист!

Мамо, по-нататък по улицата заръмя, идва към нас!

Мамо, на клона пред прозореца кацна птиче!

Децата дали ще чуят записания глас преди нея? Дано. И когато това се случи, ще е време тя да отвори очи. За да види къде реката се разклонява на четири ръкава. Трябва да избере втория отдясно. Такива указания получи.

И скоро ще трябва да го направи.

Птиците по дърветата чуруликат. Има раздвижване по бреговете. Човек, животно, чудовище. Тя няма представа.

Страхът, който изпитва, притиска тежко душата ѝ.

Птиците в короните на дърветата също започват да гукат.

Тя си миели за къщата. Последната нощ, която прекара със съквартирантите, с всички съквартиранти заедно. Вятърът се блъскаше шумно в прозорците. Наближаваше буря. Голяма буря. Птиците на дърветата го усещат. Или може би знаят нещо друго.

— Не мога да чувам — внезапно казва Момичето. — Птиците, мамо! Много са шумни!

Малори спира да гребе. Мисли си за Виктор.

— Как ви звучат? — пита тя и двете деца.

— Уплашени! — казва Момичето.

— Полудели! — добавя Момчето.

Колкото повече се вслушва към дърветата Малори, толкова по-ужасно звучи.

Колко птици са се събрали? Сякаш цял легион.

Децата дали ще успеят да чуят записа сред цялата тази какофония? Виктор полудя. Животните полудяват.

Тези птици не звучат нормално.

Бавно, слепешката, се извръща в посока на онова, което ги следва.

Очите ти са затворени, мисли си. Точно както бяха затворени всеки път, когато отиваше за вода до кладенеца. Всеки път, когато се опитваше да отидеш с колата, за да набавиш усилватели. Твоите очи бяха затворени, за разлика от очите на Виктор. Какво те притеснява? Нима не си била в непосредствена близост и преди? Нима не си била толкова близо до някого, че да имаш чувството, че го подушваш?