Читать «Кристал» онлайн - страница 39

- Кристал, имаш фантастична коса! - възкликна Паоло, докато прокарваше пръсти през къдриците ми. - Такава плътност, такава структура. Дори няма да имаш нужда от уплътнители за онова, което съм наумил.

Той беше запазил една тиара за костюма ми и сега уви косата ми така, че тя се спусна от нея като някой пощурял водопад. После смекчи ефекта около лицето ми, като остави няколко кичура да се измъкнат, а една дълга къдрица се зарея надолу по врата ми и стигна до деколтето ми Накрая Паоло ме напръска със златен прашец и косата и кожата ми засияха едва доловимо. Щом си сложих и маската, заприличах на някакво екзотично създание.

Излязох иззад завесата и открих, че Хав ме чака на мястото за кафе. Когато го видях да стои равнодушно сред останалите момчета с перелината, наметната небрежно през рамото му, сърцето ми забърза. В сравнение с тези дрехи, днешните облекла са толкова прозаични. Той беше несправедливо привлекателен в костюма си - мистър Дарси* и дяволит бандит, събрани в една мечта. Но аз бих предпочела да ми изтръгнат ноктите на краката, отколкото да му го призная.

- Какво ще кажеш? - завъртях се в кръг, като се наслаждавах на непознатото усещане от тоновете фусти, кръжащи около краката ми.

Италианските статисти оправдаха очакванията ми и ме затрупаха с комплименти, превъзнесоха ме с нечувани хвалби, обещаха ми безграничната си преданост и всичко това с игривото пламъче в очите на професионални флиртаджии. Италианските мъже се учат да ласкаят жените още от раждането си. Без да разбира думите им, но все пак схванал същината им, Хав се намръщи.

- Хав? Каква е твоята присъда? - Почуках по маската. - За тази маска помагах и аз.

- Страхотна е - той погледна над главата ми

- А за мен какво ще кажеш?

Той насила върна погледа си върху мен.

- Сладкишче, сигурен съм, че и сама знаеш: изглеждаш толкова добре, че да те схруска човек. Но внимавай. Не ми се ще да се налага да тичам и да ти спасявам кожата, когато бъдеш засипана от почитатели. Нямам им доверие на тези момчета.

- Ей, Хав, ние сме свестни момчета! - възропта един дявол на име Джовани. - Няма да пипаме дамата ти. - Той ми смигна и пак мина на италиански. - Или поне няма, докато той гледа, така става ли?

Засмях се.

- Джовани, аз не съм негова дама. Той е... - Но какъв ми беше Хав в действителност? - Той е род нина.

Джовани сви вежди.

Г ерой от романа на Джейн Остин ,Г ордост и предразсъдъци“. Б.пр.

- Ах, още по-зле тогава. Трябва много, много да внимаваме, защото може да ни хвърли ръкавицата, ако поставим под съмнение честта ти.

- Какво каза? - Хав не беше разбрал и думичка от диалога ни.

- Джовани приема цялата тази работа с костюмите от осемнайсети век прекалено сериозно и очаква, че ще го повикаш на дуел, ако флиртува с мен. - Аз се ухилих широко на Джовани. - Саби или пистолети?

Лили ме приближи отзад и ме потупа по рамото. Сигурно беше дочула част от разговора, защото се усмихваше.

- Съжалявам, но дуелите са забранени. Опасни са за здравето и сигурността ви. Всички изглеждате фантастично. Момчета, бихте ли отишли при асистента по осветлението. Той иска да види как ще стои светлината върху костюмите ви. - Хав, Джовани и останалите момчета покорно се запътиха към снимачната площадка, която отчасти беше настанена под колонадата, ограждаща площада по края. - Кристал, ти ела с мен. Джо е приготвил фотоапарата си и има половин час на разположение.